Съдбовният кораб [bg]

— Добре дошла у дома — каза ѝ Тинтаглия без сарказъм или горчивина. Змията я погледна с едно око и изведнъж удвои усилията си да си пробие път нагоре по течението. Бягаше от нея. Паниката на съществото бе непогрешима, както и смрадта на смърт, която се носеше от него.

— Леко, леко, перкатото ми. Не съм дошла да те нараня, а да ти помогна, ако мога. Нека те избутам до по-дълбоки води. Кожата ти се нуждае от намокряне. — Тя говореше нежно, влагайки в думите си музика и добрина. Змията спря да се съпротивлява, ала повече от изтощение, отколкото от спокойствие. Очите ѝ все още шареха в търсене на път за бягство, което тялото ѝ бе твърде отмаляло да опита. Тинтаглия направи ново усилие. — Тук съм, за да те приветствам и да ти покажа пътя към дома. Можеш ли да говориш? Разбираш ли ме?

Вместо отговор, змията надигна главата си над водата. Направи немощен опит да наежи гривата си, но никаква отрова не се появи.

— Махай се — изсъска съществото. — Убия — заплаши.

— Не говориш смислено. Тук съм, за да ти помогна. Помниш ли? Когато дойдеш нагоре по реката, за да оформиш пашкула си, драконите те посрещат и ти помагат. Ще ти покажа най-добрия пясък, с който да направиш обвивката си. Слюнката ми в пашкула ти ще вложи спомените на вида ни. Не се страхувай от мен. Не е твърде късно. Зимата наближава, но аз ще те пазя добре през студените месеци. Дойде ли лятото, ще издраскам листата и калта, които ще са те покрили. Слънцето ще докосне пашкула ти и той ще се разтопи. Ще станеш чудесен дракон. Ще бъдеш Господар на Трите царства. Обещавам.

Съществото спусна клепки над очите си, след което отново ги отвори. Тя можеше да види как в тях се съревновават неверие и отчаяние.

— По-дълбока вода — примоли се змията.

— Да — съгласи се Тинтаглия. Тя повдигна глава и се огледа, но наоколо нямаше по-дълбока вода, освен ако не завлечеше горкото създание надолу по течението, където нямаше да намери нито храна, нито място да оформи пашкула си. Градът Трехог отбелязваше първия терен за пашкулите. Той беше погълнат от покачващото се ниво на реката. Беше имало и друг, не чак толкова нагоре по течението. Но реката се бе изместила в широкото си корито и течеше плитка и камениста покрай някога богатите на сребриста пясъчна кал брегове. Как можеше да помогне на змията да стигне до там? И след като вече беше там, как да събере на едно място кал, вода и змия, така че змията да погълне течната тиня и да си оформи пашкул?