Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Военният вожд кимна, че е разбрал. Кожата на седлото му изскърца, когато той се наведе напред, за да отпусне лакътя си на високия му лък.

— Така, значи ще се разправя, че това надигане е просто още една погрешно избрана пътека. Още едно погрешно движение, обречено на провал.

Лис изпрати въздушна целувка на Имотан.

Военният вожд се поклони леко на Фурията.

— Разбирам. Моите почитания на вашия началник, Фурия. Неприятно ми е да заявя, но подозирам, че ще се виждаме много често. Дотогава — и той отдаде въведения от императора стар малазански военен поздрав, отворена пред гърдите ръка.

Двамата шамани обърнаха конете си безмълвни.

На слизане от върха на хълма Фурията забеляза групичка чужденци сред сетската свита, и сред тях слабата изправена фигура на капитан Хармин Елс Д’Шил. Той им изпрати подигравателен поздрав. Фурията сбута Слънчевия:

— Виж, ето го и стария ни приятел Усмивката.

Слънчевия помаха със злобен поглед:

— Мой е.

Д’Шил изтънчено се поклони от гърба на коня.

Ездата през остатъка от обратния път бе спокойна. Фурията се съсредоточи да не предостави и една възможност за безчинство на коня си. Разбира се, имаше цял куп въпроси към Лис, стига да се осмелеше. Все пак, най-напред трябваше да съобщи на Копринения всичко чуто.

— И какво мислиш за нашия военен вожд? — попита я Лис.

— Впечатлена съм — за нещастие. Надявах се на някого, който да изглежда по-малко способен.

Лис кимна в знак на съгласие, а широката й уста се разтегна в усмивка.

— Казваха, че имало нещо от Дасем у него, и са прави. Виждала съм и двамата.

Фурията изгледа възрастната жена.

— У кого има нещо?

— Как, у Ток-старши, разбира се. Поздравления! Малцина си тръгват в толкова добра форма от среща с него.

Тя се пресегна и шляпна Фурията по бедрото.

— Добре се справи, момиче.

Фурията можа само да размени учуден поглед със Слънчевия. Богове във висините! Ток-старши. За малко да ги обезкостят. След това можеше да мисли само за командира си. Горкият Сторо! Да застане срещу Ток! Щеше да го приеме трудно. Можеше и да не го видят трезвен, докато воините на Вълка не събореха вратите и на последната кръчма в града.

Яздиха мълчаливо почти до затворената Порта на Северните равнини. Фурията се върна към това да наблюдава коня си, ако му хрумне, че тя е забравила за конската му злина; тогава Слънчевия прочисти гърлото си.

— Лис — произнесе той и Фурията разбра, че се готви да попита същото, което тя умираше да запита, но не смееше. — Ти не си наистина тази — как беше — каквото там на Бая-Гул, нали?

Старицата само му се усмихна. Тя каза на Фурията:

— Послушай ме, момиче. Нещата притежават само тази сила, която хората желаят да им дадат.

Фурията се намръщи при тези думи. Слънчевия изсумтя: