Гаснещ зрак [bg]

— Все пак продължете, капитан Келарас — каза Пелк.

Макар да я познаваше едва от часове, той вече разбираше непреклонната ѝ жилка.

— Силхас умолява Аномандър да се върне. Старае се да стъпва само на една страна. Поради това моли брат му да бъде намерен и върнат в Карканас. Разбира, естествено, че такава задача е трудна, защото Аномандър не е човек, който лесно ще бъде склонен. Напълно е възможно да се наложи да бъде убеждаван.

— Ще тръгна утре — заяви Грип.

— Не! — извика Хиш Тула. — Той обеща! Съпруже! Ти си свободен от него! Откажи на Келарас… о, простете, капитане, знам, че не сте вие… Грип, слушай! Откажи на Силхас. Той няма никакво право! Не го ли каза вече самият ти?

— Правя това, жено, не за Силхас, а за Аномандър.

— Не разбираш ли? — настоя тя и се наведе към него. — Той те освободи. С тържествена клетва! Грип, ако го намериш, ако направиш това, за което моли Силхас, той ще се разгневи. Той вече не ти е господар и ти не си повече негов слуга. Дадената дума беше на Аномандър — и това ще е единственото, което ще е важно за него. Съпруже, моля те, умолявам те. Той е човек на честта…

— Кой друг може да се надява да го намери и, по-важното, да го върне? — попита я Грип.

— Съпруже, той те освободи — нас освободи, — защото така искаше. Беше неговият дар, към мен и теб. Нима ще го откажеш? Ще го върнеш ли в ръцете му?

— Хиш, не разбираш…

— Какво не разбирам, съпруже? Познавам тези мъже…

— В много отношения — да, и то по-добре от всеки от нас. Не отричам това, скъпа. Но също така вече ми е ясно, че не ги разбираш по начина, по който ги разбирам аз.

Тя се отпусна назад, с изопнато лице и скръстени ръце.

— Обясни.

— Аномандър ще разбере, Хиш. Защо съм отишъл, защо съм го намерил. Ще разбере също така, думите, които му нося, и необходимостта зад тях.

— Защо? Няма никакво основание за това!

— Има. Любима, чуй ме. Аномандър… — Грип се поколеба, в очите му се четеше неувереност. След миг сякаш потрепери, а след това си пое дълбоко дъх и продължи: — Любима, Аномандър не вярва на Силхас.

На масата се възцари тишина. Келарас бавно затвори очи. „Да. Разбира се. И все пак…“

— Тогава защо… — попита Хиш хрипливо. — Защо изобщо напусна?

— Заради Андарист — отвърна Грип без колебание. — Те са трима, да, с Аномандър на едната точка, Силхас на другата. Но този, който ги свързва, който поддържа равновесието — това е Андарист. Аномандър е изправен пред повече от едно разцепление.

Хиш Тула се надигна внезапно.

— Тогава първо ще го доведеш тук.

— Да — отвърна Грип.

— Моля за извинение — каза Келарас, впил очи в двамата и без да обръща внимание на Пелк, стиснала го внезапно за рамото. — Но не. Той трябва да се върне в Цитаделата…

— Капитане — изръмжа тихо Хиш. — Имаме друг гост.

— Андарист — каза Грип и се смъкна на стола си.

— Тогава… тогава, в името на Бездната, повикайте го! Тук!

— Няма смисъл — каза Грип. — Той ще откаже. Поиска си едно крило тук, в къщата, барикадирано, вратите заключени. Бягството му в дивото, далече от касапницата, го доведе в крайна сметка при нас. Е, при Хиш Тула — поправи се той. — Която, в неговия миг на най-голяма потребност, го е взела в прегръдката си, след като никой друг не е посмял. — След миг старият мъж сви рамене. — Пратихме му наши слуги. Никой не се върна при нас. Вероятно го хранят, поддържат стаите му чисти…