Гаснещ зрак [bg]

Стигнаха края на прохода, където една тежка врата отдясно водеше в задния двор. Пелк го поведе покрай стената до ъгъла, после завиха покрай къщата и спряха пред друга врата. Пелк извади ключ и се помъчи малко с ключалката, преди да успее да отвори. Облак пара лъхна навън покрай нея.

— Хайде, побързайте — подкани го тя и затвори вратата зад него.

Вътре горяха шест фенера. Желязно корито заемаше центъра на стаята, а от едната му страна имаше огромно огнище със скара, поставена на него. На скарата димеше казан, запотен по стените, стичащите се капки съскаха в жарта.

— Хайде, съблечете се — подкани го Пелк и топна едно ведро в казана.

Келарас намери куки, на които да окачи дрехите си, достатъчно близо до огнището, за да се затоплят, докато се къпе. Чу зад себе се плясъка на вода в коритото. Седна на един стол, за да смъкне ботушите си със спечената по тях кал. На света, докато човек е жив, има усещания, които може само да се лелеят, и едно от тях бе очакването на блажена топлина след дни на мраз и влага. Хрумна му колко бързо, уви, споменът за такива времена се отвява, в сблъсъка на непосредствени нужди, които сякаш жадуват да се натрапят. Защото умът има навика да скача от удобство към неспокойство с много по-голямо усърдие, отколкото обратно.

Обзет от тези неспокойни мисли, той смъкна втория ботуш, разви мръсната партенка и отново се изправи, гол. Обърна се и видя, че Пелк стои до коритото, също съблечена.

Имаше войнишко телосложение, едва смекчено от възрастта и бездействието. Имаше малък пласт тлъстина около корема и малко над бедрата. Гърдите ѝ бяха големи, но не прекалено. Под едната имаше стар белег, един пръст дължина, черта от шито между ребрата. Келарас го зяпна.

— Бездната да ме вземе, Пелк, това изглежда точно над сърцето. Как си оцеляла?…

— И аз се питам доста често — прекъсна го тя със сурова нотка в гласа. — Един хирург ми каза, че сърцето ми не било където трябва. Ако си било на правилното място, съм щяла да умра още преди да падна на земята. Сега, както виждате, коритото е твърде голямо, за да стоя отвън и да ви търкам гърба — не и без гърбът да ме заболи ужасно. Тъй че влизаме двамата.

— А, да, разбира се.

— Има предимства — каза тя.

— Моля?

— Това, че сърцето ми не е където трябва. По-трудно се намира и предпочитам да е така. Ако ме разбирате.

Не беше много сигурен, че разбира, но все едно, кимна.

Мъже или жени, малцина можеха да претендират за живот, изживян без съжаления. Като дете Келарас беше слушал, жадно като всяко момче, носещо дървен меч, приказки за велики герои, до един — сега го разбираше — крачещи през мръсна мъгла от насилие, със строги и праведни лица. Изтъкваните ценности, стъпка по стъпка, бяха от най-основните, отмъщението беше отговорът за всичко. То сечеше, то дълбаеше, то газеше чудовищно през каша от кръв. Героят убиваше заради изгубена любов, заради отхвърлена любов, заради криво разбрана любов. Нанасянето на болка на другите в отговор на вътрешна болка — наранена и развихрила се в безмилостен гняв душа — пронизваше като тъмно течение всяка история.