Гаснещ зрак [bg]

— Малцина биха приели с радост лорд Драконъс като командир, милейди. Всъщност не мога да се сетя и за един благородник, който би признал властта му.

— Аз бих — отсече тя. — И не бих се поколебала.

— Значи виждате отвъд изгодното му положение, милейди. Нещо, което другите не могат.

— Долна завист!… Такива глупаци! Изборът беше на Майка Тъма! Мислите ли, че някой от тях може да бъде по-добър кандидат? Ако е така, непременно ѝ го представете и понесете подигравката ѝ. Но не, това тяхно домогване крачи зад завесите… ние виждаме само мърдащите крака и издуването на тъканта.

— Онова, което не могат да се надяват да притежават, милейди, прави ревността им още по-свирепа. Негодуванието е киселина на всяко лезвие, но както казвате, не смеят да ѝ се противопоставят за избора, който направи. Тъй че кой остава за гнева ѝ? Ами, Драконъс, разбира се. А сега, с битката срещу Братските мечове…

— О, да — изръмжа Хиш. — Такава долна хитрина!

— Някои остават неубедени.

— Така избират, да хранят вече угоено прасе. — Махна с ръка да прекрати темата и взе отново бокала си. — Бяхме домакини на капитан Шаренас, преди около седмица. Вестта, която тя ни донесе от Нерет Сор и Вата Урусандер, беше безсмислица. Той твърди, че е невинен за всичко — погрома, избиването на дома Инис, дори унищожението на Стражите — нищо от това не било негово дело!

Келарас въздъхна.

— Това ме обърква, милейди. Трудно ми е да си представя, че на Хун Раал толкова са му отпуснали юздата. Вата Урусандер…

— … е един прекършен и огънал се мъж, капитане. Няма друго обяснение. Дори на Шаренас ѝ беше трудно да обясни… ами, почти всичко. Все пак потърси уверения, каквито изобщо не бих дала.

Келарас извърна очи.

— Това ваше владение, милейди, се оказва не толкова изолирано, колкото си бях представял.

— Не сте само вие — отвърна тя с горчивина. — Все пак, наложила съм ред в западното си имение. Онази крепост трябва да се държи, макар и само за да защити Сукул Анкаду. Имам вяра в Рансепт и ще го задържа там, където е. Все пак, кажете ми как е младият Орфантал?

— Все още е дете, търсещо мястото си, милейди. За жалост Силхас Руин сега е единственият му опекун сред Пурейките. Имам от Орфантал следното послание до вас: липсвате му ужасно.

Грип изпъшка тихо.

— Твърде много видя от мен при онова бягство от хълмовете. Мръсно беше това, че видя кръвта по ръцете ми. Очаквам да се държи на разстояние от мен отсега нататък, и може би толкова по-добре.

— Думите му, както и чувството, Грип, бяха и за вас, както и за лейди Хиш Тула.

— Оценявам усилието, капитане, но вашата щедрост рискува да бъде опровергана от него.

Келарас замълча. Помнеше добре пробягалия страх на лицето на Орфантал при споменаването на Грип Галас.