Гаснещ зрак [bg]

— Моят чичо, Венес, командва Домашните ми мечове — каза Хиш Тула. — Те чакат в Карканас. — Очите ѝ, толкова изумително красиви, сега бяха студени като монети. — Но никаква вест не идва от Цитаделата.

Келарас кимна и се пресегна за виното си. Спря, когато Пелк, наведена да вземе блюдото му, се допря до него. Все още можеше да помирише сапуна по нея, сладък и мек като целувка. За миг смутен, той отпи от виното и каза:

— Силхас подготвя легиона Хуст, милейди.

— С тях е, значи?

— Не. След излизането от строя на командир Торас Редоун сега Галар Барас ръководи събирането и обучението на новобранците. — Погледна за миг към Грип Галас, който все още ровеше в блюдото си. — Запознах се с Галар Барас. Пътувахме заедно до ковачницата на Хенаралд. Ако Торас остане… заслонена, ще служи вместо нея, с достойнство и чест.

Хиш Тула се отпусна леко назад, хищният ѝ поглед остана впит в Келарас.

— Един вестоносец от Венес донесе новината. Затворници от мините? Що за армия си въобразява, че ще се получи от такава съмнителна жътва? Вярност към Майка Тъма? Братски дълг към онези, които с радост и справедливо ги затвориха? А жертвите на престъпленията им, онези, които скърбят за изгубените си близки? — Взе каната от масата и си напълни още един бокал от силното стипчиво вино. — Капитане, оръжия Хуст в ръцете на такива мъже и жени създават трети фронт в тази нещастна война.

— Празек и Датенар бяха пратени да помогнат на Галар Барас — каза Келарас.

Грип Галас избута блюдото си настрани, едва докоснал храната.

— Той няма никакво право, капитане. Домашни мечове на Аномандър! Какво им е на офицерите от собствените му Домашни мечове?

Хиш Тула остави бокала и потърка очи, примига и вдигна поглед към тях.

— Бях там, на Естелийското поле.

Келарас кимна замислено.

— Де да бях го видял, милейди…

— О, Галан го оформи прилично; ако слушаш разказа му, би се заклел, че е бил там, в разгара на онази битка. И е видял каквото видях аз, каквото видя Кагамандра, и Скара Бандарис също. Онези двама дърдорещи глупаци, Празек и Датенар… — Хиш поклати глава. — Ако изобщо между нас са крачили легендарни герои, можем да ги назовем тук и сега.

— Силхас няма никакво право — повтори Грип и Келарас видя как сви юмруци, тежки като камъни на масата.

— Дано Галар Барас да ги използва за каквото са годни — добави Хиш. — Извън дърдоренето им, имам предвид. Когато помисля за тях, капитане, ми хрумва един образ. Дорсан Рил зиме, така тежко загърната в лед, а над леда — най-пухкавият сняг, натрупан след нощи лек валеж. Къде в тази сцена, която описвам, ще намерим Празек и Датенар? Ами, те са черното течение отдолу, здраво като желязо, протича неспирно, скрито от очите на всички ни. Но вслушайте се добре и ще чуете… — и изведнъж се усмихна — онова дърдорене.