Гаснещ зрак [bg]

Все пак, през всичко това, героят оставаше непоколебим, или поне така го виждаше Келарас, когато гледаше през детските си очи. Сякаш някакъв аспект на непримиримостта се беше превърнал в най-чиста добродетел. За такава фигура понятието за усещане — усещане на каквото и да е освен хладното удовлетворение — посред ужасни дела и безкрайно сякаш убийство беше анатема.

Малко герои плачеха, освен ако сказанието не беше рядкост: преплетено с трагедия, и тези разкази водеха губеща битка срещу патологичния хаос на великите герои, за които светът на легендата беше дом и всяка жертва, заслужила или не, не служеше за нещо повече, освен като величествено стълбище от кости, водещо към екзалтацията на самия герой.

Едно дете с дървен меч можеше да намери в такива приказки отдушник за всяка несправедливост, която му е нанесена. Това не беше толкова изненадващо, като се имаше предвид тайното съглашение между незрелостта и хладната злост. Едва десетилетия по-късно Келарас бе започнал да проумява детинските мисли на всеки герой, онзи настръхнал гняв, онази жажда за отмъщение, и да вижда сам какво облекчаваха те у толкова много негови другари. Чистото отмъщение беше носталгично. Политаше назад като гласа на бог в детството, дом за първите измени и несправедливости, първите случаи на сляпа ярост и безсилие, и говореше за възмездие с вледеняващ тон.

Едно сказание за герои, разказано, написано или изпято, беше като нашепнато обещание. Предателите трябва да умрат, посечени от безмилостен железен меч, размахан от безмилостна желязна ръка. И макар измяната да можеше да се открие под много маски, включително простото безразличие или пренебрежение, или нетърпение, или наслаждение, отказано на посягащата ръка и неразумното ѝ искане, все пак породената буря от насилие трябваше да е голяма. Има моменти в живота на едно дете, когато то е готово с радост да убие всеки възрастен, който се мерне пред очите му, и точно това беше тайната на героя, и истинският смисъл на неговата история за триумф: „Онова, което тая в себе си, е учителят на всичко, което проучвам. Срещу всичко, което светът хвърля по мен, ще надделея. В ума си аз никога не се препъвам, не залитам и не падам. В ума си аз съм превъзходен и с този меч нанасям истината за това, удар след удар.