Бавачката на ангели [bg]

– Свий вляво ей там – каза той и посочи отбивката малко по-напред.

– Знам къде е – отвърна Патрик и направи рязък ляв завой.

– Виждам, че още не си взел книжка – измърмори Йоста, хванал се за дръжката над вратата.

– Шофирам отлично.

Йоста изсумтя. Наближиха имота на Оле Скрападжията и той кимна в тази посока.

– Децата му няма да са особено щастливи, когато някой ден им се наложи да разчистят всичко това.

Мястото приличаше по-скоро на сметище, отколкото на дом. Хората в околността знаеха, че ако искат да се отърват от нещо, трябва просто да звъннат на Оле. Той с радост се отзоваваше и прибираше всичко. Наоколо бяха пръснати няколко склада и две къщурки, а пространството между тях с времето се бе запълнило с автомобили, хладилници, ремаркета, перални и какво ли още не. Имаше дори голям сешоар на стойка, като тези във фризьорските салони, забеляза Йоста, докато Патрик паркираше между един фризер и едно старо волво амазон.

Дребен съсухрен мъж с работен гащеризон излезе да ги посрещне.

– Нямаше да е зле да дойдете малко по-рано. Половината ден вече мина.

Йоста погледна часовника си. Беше десет и пет.

– Здрасти, Оле. Имал си нещо за нас.

– Здравата се забавихте. Не проумявам какво толкова правите в участъка. Никой дори не попита за предметите на семейството, затова ги запазих. Ей тук са, заедно с вещите на лудия граф.

Двамата последваха Оле Скрападжията в една тъмна плевня.

– Лудия граф? – попита Патрик.

– Не знам дали наистина е бил граф, но във всеки случай имаше благородническо име.

– Имаш предвид Фон Шлезингер?

– Тъкмо той. Беше известен с това, че симпатизира на Хитлер. Синът му замина да се бие на страната на германците. Хлапето едва успяло да стъпи на сушата и го гръмнали – каза Оле и се зарови сред боклуците. – Графът и да не е бил луд по-рано, след това със сигурност откачи. Мислеше, че съюзниците ще го нападнат на острова. Няма да ми повярвате, ако ви разкажа какви щуротии правеше там. Накрая получи удар и умря.

Оле се спря, обърна се към тях и замижа на оскъдната светлина, чешейки се по главата.

– Това стана през петдесет и трета, ако не бъркам. После къщата имаше редица различни собственици, докато не я купи Елвандер. Боже господи, ама че идея. Да открие интернат на острова и да събере там куп наперени младежи. Всеки можеше да се досети, че нещата няма да свършат добре.

Той продължи да рови, мърморейки си нещо. Във въздуха се издигна облак прах и Йоста и Патрик се закашляха.

– Ето. Четири кашона с вещи. Мебелите останаха в къщата, но успях да взема доста други неща. Човек не може просто да хвърля каквото му падне, пък и не се знаеше дали семейството няма да се върне. Макар че и аз като повечето хора вярвах, че са мъртви.