И се възправи сянка [bg]

Чуждоземецът вдигна глава и изучава продължително младия мъж.

Очите му се спряха върху отрязаните кутрета на ръцете на младия мъж. Аш трепна.

— Какво правиш тук, Че? — попита той. — Един от тях ли си?

Че се извърна встрани.

— Че?

Миговете отминаваха и той усещаше как подозрението на възрастния мъж нараства.

— Напусна Сато, без да ни се обадиш — добави Аш.

Че погледна отново към птицата и я видя да се рее във въздуха. Част от него искаше да признае всичко на стареца на мига, да му разкрие каква роля е изиграл в унищожаването на ордена на рьошуните. Но осъзна, че не може да го направи.

Въпреки това старият чуждоземец постепенно осъзна истината.

— Бил си на тяхна страна от самото начало. На страната на империята. Но как? Виждащият би открил това в теб. — Аш седна по-изправен, макар че изпитваше болки. — Какъв си ти, Че? Какво си направил?

— Аз съм дипломат — рязко отвърна Че, — който нямаше друг избор, освен да живее. А онова, което направих, старче, е, че ти спасих живота.

Младият мъж се опита да се успокои, докато чуждоземецът го гледаше невярващо. В душата му бушуваше буря от чувства.

— Свърши се значи — тъжно беше казал старият Виждащ на Че, докато седяха и наблюдаваха манастира на рьошуните в Чийм, който гореше в нощта. Всички хора, които беше познавал през годините, когато живееше тук, онези, които бяха станали негови приятели, които се бяха превърнали в негово семейство — всички те бяха мъртви или умираха в пламъците. — По-добре ме довърши, Че — беше му казал Виждащият. — Направи го, защото бих предпочел да си ти, а не някой непознат.