И се възправи сянка [bg]

По някое време едрият северняк внезапно трепна и се размърда. Изплю кръв и се огледа наоколо, доколкото можеше. Устните му потрепваха. Опита се безуспешно да размърда огромното си тяло. Усети, че Бул лежи под него и диша, все още жив.

Мъжът го попита на гърлен търговски още колко време остава до изгрев-слънце.

Известно време двамата разговаряха.

Мъжът се представи като Ерша. Беше наемник от племе, наречено сенгети, и идваше чак от студените северни степи.

Ерша отново изпадна в безсъзнание, когато насред дългата нощ заваля сняг, който започна да се трупа върху преплетените им тела като одеяло, метнато върху им от великата Майка на света.

Сега под усилващата се дневна светлина откъм Ерша прозвуча стон. От устните му се отрони тежка въздишка, сякаш беше задържал дъха си безкрайно дълго. През нощта двамата се бяха съединили в плетеница от кръв и сковани мускули. Севернякът отново се оттласна силно с ръце в опит да се освободи от Бул, но не успя и едва не го смачка, когато отново се отпусна със стон.

— Вие, кхосианците, не ставате за легла — отбеляза севернякът на грубия си търговски.

— А пък вас, северняците, не ви бива за одеяла — изсумтя Бул.

Разнесе се наподобяващо смях хриптене.

Бул направи гримаса, когато вибрацията от смеха премина по протежението на тежкото тяло, притискащо натрошената му броня. Известно време двамата мъже не казаха нищо повече. Изглежда, севернякът също имаше затруднения с дишането.

Неудобното положение, в което се намираше, принуди Бул да заговори отново, ако не за друго, то поне за да не мисли за това.

— Кажи ми — подхвана той, — вярно ли е, че вашите жени си слагат бижута на ония работи?

Ерша вдигна глава и брадатото му лице се обърна надолу да го погледне. Върховете на зъбите му бяха подострени.

— Аха. Вярно е. Такъв беше обичаят ни много преди ку’осианците да започнат да правят същото.

— Жените ви сигурно са интересна компания в леглото.

— Недей — изхриптя мъжът, — ще ме накараш да мисля за жените си. Съмнявам се, че искаш да ми стане точно сега.

Бул се опита да не се засмее мрачно.

— Да ти кажа, вече ти е станал.

— Майтапиш се.

— Де да беше така.

Последва мълчание.

— Човек би помислил — рече севернякът с приглушен глас, — че след цяла нощ кървене това не би трябвало да се случи.

— Така е.

— Между другото, добре ми сряза крака. — Мъжът за втори път му отправяше тази похвала.

Бул му отвърна, както и преди:

— Остави се открит. Има какво да се желае по отношение на защитата ти долу.

— От височината е. И ти би трябвало да имаш същия проблем.

— Аха.

Облаците над главите им просветляваха. Движеха се почти недоловимо, макар че колкото по-дълго ги гледаше Бул, толкова повече му се струваше, че се движи той самият и целият свят под него.