Открадни си свят [bg]

А студът непрестанно разширяваше своето царство. Черна вода се стичаше надолу по тръбите в Силвианския акведукт и замръзваше в движение. Занемарените тунели обрастваха с бръшлян. Долу в подземията Дог Шварц раздаваше на посетителите на Пещерата на пакостите „най-добрата дрога в цялата галактика, изнесена от тайна болница, която е управлявана от умопомрачен киборг“. Включено към среда от чист бял шум, епилептичното джудже Лупин възпяваше опитомени кварки и реките на времето, както и Тайнствената жена, ненадминатата принцеса в света на виртуалните игри.

— Тя ми заговори от нейния дворец на Десетхилядното ниво! Каза ми, че трябва да построим машини за могъща енергия!

Надрусани до степен да не могат да помръднат, Дог Шварц и Норвал Хан едва-едва се ухилиха на миниатюрния оракул, а след това и един на друг. Дъхът им излизаше на облаци пара в щипещия въздух.

Табита Джут се появи за вечеря на свещи в един разкошен апартамент. Доркас Мандебра и Кени Транта я настаниха в нейното кресло. Доркас отпрати с махване на ръката нетърпеливия оберкелнер и дузината му помощници. Тя се настани отдясно на капитана, а техният домакин, Вандерлинк Болт от „Мивикорп“, седна отляво. Кени застана зад нея, в черно яке и черни ръкавици на едрите си лапи.

Стаята не беше кой знае колко просторна. Доркас бе настояла да вземат други телохранители, за предпочитане човеци, но Табита не се съгласи. Просто не знаеше какво искат всички около нея, струваше й се, че са се побъркали. Вече не вярваше на никого. Светлините на свещите превръщаха лицата на насядалите около масата в маски от оживяло злато. Всички бяха членове на „Мивикорп“, човеци с изключение на един. Предлагаха сделка за възстановяване на енергозахранването в Средния Темпорален регион. В замяна искаха контрол над района и гаранция за имунитет от полковник Старк и нейните червени барети.

— И без това си има достатъчно проблеми — бяха доводите им. — На други места.

Оберкелнерът донесе на Табита бутилка бира и стъклена чаша върху сребърен поднос.

— Капитане, ако не се лъжа, това е любимата ви бира — произнесе Вандерлинк Болт.

Джут се подпря с лакти на масата и втренчи размътен поглед в етикета на бутилката. „Траянска резерва“. Не беше я виждала от години. Всички твърдяха, че не е останала и капчица на борда.

— Не, предпочитам вино — заяви тя.

Доркас Мандебра се изсмя отсечено.

— Но вие не обичате вино!

Капитан Джут повдигна рамене и я погледна. Доркас се усмихваше почти съчувствено. Озарена от светлината на свещите, кожата й сякаш бе пожълтяла и се бе покрила с едри пъпки. Напоследък определено не можеше да я търпи. Табита се сети, че Доркас Мандебра е една от най-досадните личности на борда. Цялата тази идея с вечерята бе една откровена тъпотия. Нямаше никаква представа какво прави тук.