Драконите на изгубената звезда [bg]

Погледна към свитъците и няколкото други книги, които бе намерил по рафтовете и които все още не бе разгледал. Беше ги подбрал, главно защото разпознаваше върху тях почерка на чичо си и понеже поне донякъде в тях се обсъждаха свойствата на различни магически артефакти. Нямаше абсолютно никаква причина да вярва, че някъде вътре Устройството за Пътуване във времето се споменава изрично.

В действителност ги намираше за изключително потискащи. Изобилстваха от справки за заклинания и богове, които му навяваха спомени, отдавна забравени копнежи и желания. Дори стаята, в която се намираше — лабораторията на чичо му, — му се струваше потискаща.

Замисли се отново за разговора си с Даламар от предния ден — денят, в който откриха, че кендерът липсва и когато Палин бе настоял мрачният елф да го допусне до лабораторията на Рейстлин, за да прегледа книгите на чичо си с надеждата да открие нещо за устройството.

— Зная, че Съветът на чародеите заповяда лабораторията на Рейстлин да бъде запечатана — каза Палин, докато двамата подхващаха пътя си нагоре по опасното спираловидно стълбище, виещо се около сърцето от мрак на Кулата на Върховното чародейство — всъщност изцяло погрешно наименование за тази Кула, ако изобщо някое някога й бе прилягало напълно. — Но сега Съветът го няма. Магията също. Съмнявам се, че някой въобще ще се заинтересува, че сме влизали.

Даламар го погледна леко развеселено.

— Колко си наивен, Маджере. Нима си мислеше, че някакви си правила и един Пар-Салиан биха ме спрели да вляза вътре? Счупих печата още преди време.

— Защо?

— Не можеш ли да отгатнеш? — каза язвително мрачният елф.

— Надявал си се да откриеш някаква магия.

— Мислех… е, няма значение какво си мислех. — Даламар сви рамене. — Порталът към Бездната… книгите със заклинания… все нещо трябваше да е останало. Може би се надявах, че част от могъществото на шалафи все още се е запазило по местата, които е обитавал приживе. А може би се надявах, че ще открия боговете…

Даламар говореше бавно и тихо, втренчен в мрака и празнотата.

— Въображението ми изигра лоша шега. Не се чувствах добре. Вместо боговете намерих смъртта. Открих некромантията. Но е възможно и тя да е намерила мен.

Двамата най-сетне изкачиха последните стъпала и се изправиха пред вратата, която пазеше толкова много спомени. Същата тази врата, която в миналото изглеждаше толкова загадъчно и заплашително, сега изглеждаше по-скоро като преддверие към бедняшки дом. Палин си припомни дългите години, изминали, откакто за последно я беше виждал.

— Неумрелите, които някога я пазеха, изчезнаха — обясни Даламар. — И бездруго от тях нямаше никаква полза.

— Ами Порталът към Бездната? — попита Палин.

— Води към никъде и към нищо — отговори мрачният елф.

— Книгите със заклинания на чичо ми?