Драконите на изгубената звезда [bg]

Палин се изправи, за да раздвижи схванатите си крака. Взе лампата, с която си светеше, и отиде в дъното на лабораторията при Портала към Бездната.

Страховитият Портал, създаден от маговете на Крин, за да позволи на онези, които имаха вярата, куража и могъществото, да пристъпят във владенията на Царица Такхизис. Рейстлин Маджере го беше постигнал, но на огромна цена. Тъй силно и всепроникващо бе злото, леещо се от този Портал, че Даламар, Господарят на Кулата, съзнателно бе запечатал лабораторията заедно с всичко в нея.

Платното, което някога бе покривало Портала, отдавна беше изгнило и сега се разпадаше на прокъсани дрипи. Фино изработените пет драконови глави бяха потънали в мрак и отдавна вече не грееха в различни цветове в знак на почит към своята Царица. Очите им бяха потънали в паяжини, а в зиналите им усти пълзяха паяци. В миналото човек неизменно добиваше впечатлението, че дори и така, драконовите глави крещят мълчаливо. В този момент сякаш мъчително се опитваха да си поемат дъх. Погледът на Палин отмина петте глави и се насочи към вътрешността на Портала.

На мястото на безкрая се бе настанила празнота, обикновена стена, превърнала се в дом на паяците.

Магьосникът долови шумоленето на нечия мантия пред вратата и забързано се отдалечи от Портала. Върна се на мястото си и се престори на погълнат от разглеждането на древните книги със заклинания.

— Кендерът е избягал — заяви Даламар още с влизането си през вратата.

Палин хвърли един поглед към студеното, разгневено лице на елфа и преглътна желанието си да отвърне: „Нали ти казах.“

— Направих заклинание, което да ми разкрие присъствието на всяко живо същество в рамките на Кулата — продължи Даламар. — Видях хиляди гризачи, но нямаше никакъв кендер.

— Как се е измъкнал? — попита Палин.

— Ела с мен в библиотеката и ще ти покажа.

Палин не съжаляваше, че напуска лабораторията. Реши да вземе все още непрочетените книги със себе си. Нямаше намерение да се връща. Съжаляваше дори, че е изявил желание да дойде.

— Грешката без съмнение е изцяло моя. Дори не ми беше хрумвало да защитавам със заклинание комина! — отбеляза мрачният елф. Той се наведе, за да погледне през камината и махна раздразнено с ръка. — Виж, по решетката са изпопадали доста сажди и има няколко отчупени каменни парчета. Коминът е тесен, а изкачването нагоре сигурно е било истински ад, но това само го е амбицирало още повече. Щом е излязъл горе, навярно се е спуснал по дънера на някое дърво и е потънал в Нощлунд.

— Нощлунд е пълна с мъртви… — започна Палин.

— Допълнителен стимул за всеки самоуважаващ се кендер — прекъсна го сухо Даламар.