![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Един от пленниците каза, че градът се наричал Лариса, докато друг твърдеше, че бил Нимруд, някогашна столица на мидийците. Всичко трябваше да се превежда от знаещите двата езика и разпитите се проточваха. Ксенофонт се разходи по градските стени, докато пленниците долу дрънкаха за царската войска. Беше обещал да пощади живота им в замяна на всичко, което знаеха. Залогът беше оцеляването им и той не изпитваше вина, когато трябваше да взема решение дали някой трябва да живее, или да умре. Каза им го съвсем спокойно и ясно. И тъй като един от тях вече лежеше мъртъв върху прашните камъни, останалите му повярваха и запяха като птички.
Чу изсвирване и когато се обърна, видя Хефест и Палакис да се качват на стената по тесните стъпала. Ксенофонт им се усмихна, макар че вътрешно въздъхна. Клеарх никога не беше споменавал, че воденето на хора означава почти пълна липса на възможност за уединение, но явно беше така. Ксенофонт знаеше, че Сократ обича компанията на други — старецът буквално грейваше и се оживяваше, когато беше заобиколен от хора. За самия Ксенофонт и простите разговори бяха досада. Предпочиташе сериозните проблеми, които да решава един по един с ума и силата си. Запита се за момент дали да не ги отпрати, но и този път красотата на жената го накара да размисли. Този град беше място на смърт и зловеща тишина, царували тук векове наред. Черните къдрици на Палакис бяха като ореол около лицето й и й придаваха вид едва ли не на горгоната Медуза.
— Помолих да те видя, Ксенофонте — рече Палакис.
— Така ли? — Ксенофонт хвърли поглед към Хефест. Младият атинянин изглеждаше увлечен по жената като кутре. Ксенофонт остана изненадан от завистта, която изпита, когато Палакис докосна ръката на младежа. Помисли си, че на лицето му не се е изписало нищо, но подозираше, че Палакис е доста добра в разчитането на мъжките реакции.
Въздъхна.
— Палакис, трябва да… — Млъкна преди да е казал нещо обидно, като си припомни дисциплината, която беше видял у спартанците. Той трябваше да води тези хора. Ако това означаваше край на уединението, налагаше се да го приеме. — Какво желаеш от мен?
— Просто компанията ти — отвърна тя. — Хората се страхуват, а уплашените мъже и жени не стават за компания. Исках да поговорим за шансовете ни.
Ксенофонт се засмя и поклати глава.
— Бих се показал като лош водач, ако кажа, че са нищожни, нали? Не мога да предсказвам бъдещето. Дори и най-посредствените оракули сигурно са по-добри от мен.
Усмивката й изчезна и той долови напрежението й. Заговори по-сериозно.
— Няма да се проваля поради недостатъчно усилия. Кълна се, ще отговарям за всеки мъж, жена и дете, тръгнали с мен. Те са мои хора, Палакис. Клеарх не би ги изоставил в чужда земя, за да бъдат изклани или поробени. Аз също не бих го направил, докато дишам. — Той млъкна и тя кимна, приемайки клетвата му. — Ще искам от тях всичко, което могат да дадат. Искам същото и от себе си. Отвъд това… — Ксенофонт погледна към хоризонта и се вцепени, така че Хефест и Палакис също се обърнаха да погледнат.
В далечината се виждаше персийска пехота. Явно цар Артаксеркс се беше отказал да ги чака да се предадат и да разчита на малък отряд стрелци да се разправят с тях. Огромни пълчища напредваха към изоставения град като петно върху земята, като наближаваща лятна буря.
— Колко са? — с треперещ глас попита Палакис?
— Кой може да каже? Осемдесет, деветдесет хиляди? Но дори и толкова, не са всичките. А това е странно.
— Може царят да се е върнал в дворците си — предположи Хефест. — В края на краищата той спечели битката. И ще се прибере, за да пирува и да устройва паради.
Ксенофонт се изненада, че се съгласява с преценката му.
— Надявам се да е така. Ако го е направил, това е в наша полза. — Хрумна му нещо, което го накара да се намръщи. — Освен ако не води втора толкова голяма войска от другата страна на града. Хефесте, би ли изтичал да погледнеш?
Младежът, който навремето му се беше подигравал на атинския пазар, тутакси се втурна презглава надолу по стълбите и изчезна от поглед. Ксенофонт се усмихна. Нищо не оформяше човек по-добре от войната, за добро или за лошо.