Боговете на войната [bg]

— Ето го момчето! — изрева Домиций и посочи.

Птолемей беше на коня си, обграден от царедворците — те наблюдаваха битката с надменност, която вбеси римляните още повече, и те забравиха умората си и се втурнаха към царя, който ги беше предал. Едва ли имаше войник, който да не е говорил с момчето по време на неговото пленничество. Да се обърне срещу тях, срещу Цезар, след като те вече го брояха за свой приятел, беше достатъчно да привлича римските войници като пламък на свещ нощни пеперуди.

Златната маска на Птолемей се въртеше — момчето наблюдаваше битката. Панек стоеше до него без следа от страх. Брут видя как един вестоносец му се поклони и после затича към мястото, откъдето бяха прозвучали роговете. Ако подкреплението беше голямо, никой римлянин нямаше шанс да доживее до обяд.

Кир се наведе и се изправи с изцапано с кръв римско копие. Изръмжа и хвърли копието към Птолемей. Брут не видя къде падна копието, но когато редиците отново се разделиха, царят все още беше на коня си. Панек обаче вече не беше до него. Още един удар улучи щита на Брут и той изрева от болка. Щитът беше прекалено тежък и вече на три пъти Домиций го бе защитил от бронзовите мечове.

Кир грабваше нови и нови копия и ги хвърляше. Царедворците на Птолемей се разбягаха и кохортата стигна до римския фланг. Легионерите сякаш се сдобиха с нови сили от това, че се събраха. Четвърти беше на крилото и задържаше египетското подкрепление, но Десети бе свободен да се устреми към царя.

Тълпата също се включи в битката. Тенджерите и тиганите бяха достатъчно безобидни, но камъните и керемидите бяха опасни — а и разсейваха легионерите, в резултат на което те падаха, пронизани от мечове.

Брут мина през биещото се каре на Десети и стигна до Юлий.

Той се обърна, усмихна се, като видя колко е изморен, и извика над трясъка на битката:

— Не могат да ни удържат. Мисля, че царят е повален.

— Ами подкреплението? — изкрещя Брут в ухото му.

Усетиха раздвижване сред мъжете — египтяните изтласкваха Четвърти. Легионерите обаче не бягаха. Помнеха позора си срещу Помпей и нямаше да отстъпят. Редиците обаче се бяха огънали, което означаваше, че подкреплението на египтяните е огромно.

— Десети! Кохорти от първа до четвърта! — викна Юлий. — Влейте се в Четвърти! От първа до четвърта!

Кохортите го чуха и започнаха да се придвижват. Цялото ляво крило обаче беше притиснато и Юлий поклати глава и каза горчиво:

— Ако бях на коня си, за да виждам какво става… Но тия мръсници ги заклаха!

Забеляза с крайчеца на окото си нещо, което го накара да замръзне, и прошепна:

— Какво правиш?

Брут се обърна, за да види. Клеопатра беше излязла иззад легионите и тъкмо стъпваше на постамента на статуята на Изида.

— Свалете я оттам! — изкрещя Юлий.

Клеопатра държеше рог. Вдигна го и го наду.

Звукът беше дълбок и нисък, и сякаш безкраен. Всички заобръщаха глави към нея. Юлий се ужаси, че може да бъде свалена от облак стрели.

— Спрете! — извика тя. — В името на Клеопатра, вашата царица. Върнаха ме при вас и трябва да спрете!