Боговете на войната [bg]

— Къде е брат ми? Къде е царят? — попита високо Клеопатра.

И леко скочи на земята, и тръгна с дългите си крака през трупове и коленичили войници. Вървеше гордо и когато стигна до Юлий, попита пак, още по-високо:

— Къде е брат ми?

Гласът й удари царедворците като бич и те трепнаха, щом тръгна към тях, сякаш присъствието й беше нещо, което не можеха да понесат. Разделиха се да й направят път. Юлий я следваше плътно, предизвикваше ги с поглед да вдигнат ръка срещу нея.

Птолемей лежеше блед и безжизнен на златния си плащ. Дясната му ръка бе върху гърдите му и почти покриваше раната. Маската му, смачкана, лежеше в прахта в краката му. Юлий погледна детските черти, докато Клеопатра клякаше до брат си, и изпита болка при вида на малкия гладий на кръста му. Клеопатра се наведе и целуна брат си по устните. Очите й бяха разширени от болка, но в тях нямаше сълзи.

Юлий се огледа за Панек: той едва ли беше далече. Присви очи, когато видя тъмната му роба. Панек седеше в прахта и дишаше бавно и накъсано. Юлий направи две бързи крачки към него, гневът му се разпалваше… но очите, които го погледнаха, бяха празни. Гърдите на Панек бяха целите в кръв. Той умираше и Юлий нямаше вече какво да му каже.

Зад гърба му Клеопатра се изправи. Тълпата не издаваше и звук и се чуваше само шепотът на вятъра.

— Царят е мъртъв — каза тя и гласът й отекна над коленичилите хора. — Отнесете брат ми до двореца му. И не забравяйте, че когато го правите, докосвате бог.

Гласът й за миг секна. Юлий я докосна по рамото, но Клеопатра сякаш не усети.

— Аз, която съм Изида, се върнах при вас. Днес беше пролята моя кръв. Смърт, която не беше причинена от мъжете на Рим, а от предателство в моя двор. Станете и жалейте, народе мой. Късайте дрехите си и се посипвайте с пепел. Почетете бога си с тъга и сълзи.

Вдигнаха Птолемей от земята; плащът му висеше под него.

Клеопатра не откъсваше очи от трупа на брат си. После се обърна към царедворците.

— Не беше ли ваша задача да пазите живота на брат ми? — И хвана един за гърлото. Той се опита да не трепне под натиска на боядисаните й нокти. Имаше нещо лудо в начина, по който тя го погали под брадичката.

— Цезар, искам да ослепиш тези мъже за наказание. Те ще служат на брат ми в гроба му.

Царедворците най-после се проснаха на земята, вцепенени от ужас и отчаяние. Юлий махна на Домиций да донесе въжета. В същия миг отровен повей на дим стигна до тях и Клеопатра рязко вдигна глава и помириса горещия тежък въздух. Обърна се към Юлий с внезапен гняв.