Кръвта на боговете [bg]

   - Ти си чудовище! със смях каза тя. И изобщо не ме слушаш.

Той поклати глава.

- Знаеш, че те слушам. Част от мен не желае нищо повече от това да върви като свободен човек, заслужил свободата си в името на Рим. Искам го, но няма позволя да бъда управляван отново от царе в лицето на Марк Антоний и още по-малко на Октавиан. Ще се изправя срещу тях още веднъж и ако боговете ми се усмихнат, ще вляза заедно с теб в града, докато всички младежи зяпат прелестта ти. И ще съм доволен.

Когато тя отговори, в очите й имаше тъга, макар да се опит­ваше да се усмихне.

   - Надявам се, любов моя. Ще се моля за това.

Отпусна глава на гърдите му и известно време седяха в мъл­чание и се взираха към равнината, където легионите приготвя­ха вечерята си.

- Освен това го обичах - рече Брут. - Той беше най-добрият ми приятел.

- Знам - унесено отвърна тя.

- Веднъж се сражавах срещу него, Порция. Тук, в Гърция, при Фарсала. Иска ми се да можеше да видиш битката. Беше невероятна. — Той издиша бавно. Спомените бяха ярки в ума му. - Той разби войската на Гней Помпей и след като всичко приключи, ме откри на бойното поле. Прегърна ме, както аз прегръщам теб сега - и ми прости за предателството.

Гласът му секна, спомените върнаха стари мъки и сподавен гняв. От онзи момент Брут беше човекът, на когото му бе просте­но за предателството от благородния Цезар. Мястото му бе отре­дено в историите и поемите на Рим - слабият предател, благо­словен от по-добрия от него. Брут потръпна. Не беше признал на Порция как се бе чувствал онзи ден в Гърция. Беше й споделил, че се страхува за републиката, когато Цезар доведе Клеопатра и сина си в Рим. Бе изразил мнението си, че те се опитват да поло­жат основите на династия, която да владее света.

Всичко това бе вярно, но само отчасти. Съдбата на Цезар беше решена през онзи ден при Фарсала, когато той беше пречупил и измъчвал приятеля си, прощавайки му пред очите на всички.

Порция сякаш беше задрямала в обятията му и той леко я вдигна и я целуна по челото.

- Хайде, любов моя. Искам да опитам онова твое пиле с билки.

Тя се размърда, прозя се и се протегна като котка. Той я гле­даше с обич.

- Денят е много топъл - рече тя. - Още много ли имаме да вървим?

- Не чак толкова, но ще трябва да те върна в Атина, когато се срещна с легионите на Касий.

- Предпочитам да остана в лагера.

- Казваш ми го за стотен път, но военният лагер не е място за теб, много добре го знаеш. Ще се погрижа да си в безопасност, преди да потегля към брега.

- Не разбирам защо трябва да отиваш да се срещаш с легио­ните му, след като брегът е в обратната посока.

- Той води повече от половината армия. Порция. Добре е войниците да се срещнат, преди да затръбят тръбите. А и сред тези хълмове не са много равнините, в които могат да се по­строят деветдесет хиляди души.