Каменният кръг [bg]

Седнах внезапно и сложих ръка върху документа, сякаш да отрека съществуването му.

— Това е, нали? — каза тихо Роджър. Привидната му овладяност се отричаше от ръцете, които трепереха леко, когато вдигна купчината листа на ръкописа, за да ги сложи до документа. — Ти си го подписала. Категорично доказателство… ако имахме нужда от такова — добави и погледна за миг към Бри.

Тя поклати глава и остави косата да скрие лицето ѝ. Не са имали нужда от такова, и двамата. Изчезването на Гейли Дънкан през камъните преди пет месеца бе достатъчно доказателство за истинността на моята история.

Все пак беше смайващо да го видиш черно на бяло. Отместих ръка и пак погледнах документа, а после и ръкописа.

— Същият ли е, мамо? — Бри се наведе тревожно над страниците, косата ѝ докосна леко ръката ми. — Статията не е подписана… или е била, но с псевдоним. — Тя се усмихна за миг. — Авторът се е подписал Q. E. D. На нас почеркът ни изглежда същият, но не сме специалисти и не искахме да го даваме на експерт, докато ти не го видиш.

— Да, мисля, че е същият. — Имах чувството, че не ми достига въздух, но в същото време се изпълвах с невероятна радост. — Да, почти сигурна съм. Джейми го е писал. — Q. E. D.! Усетих абсурден порив да извадя страниците от найлоновите им покрови и да ги стисна в ръце, да усетя мастилото и хартията, които бе докосвал; сигурното доказателство, че е оцелял.

— Има и още. Косвено доказателство — каза Роджър с гордост. — Виждаш ли? Това е статия срещу акцизен данък от 1764 г. и защитава отхвърлянето на ограниченията за износ на алкохол от Северна Шотландия към Англия. Ето го — препускащият му пръст спря на една фраза — „както се знае от векове“, „Свободата и Уискито са неразделни“. — Виждаш ли как е сложил шотландската диалектна фраза в кавички? Взел я е от някъде другаде.