Дългият път към дома [bg]

— Прекрасно беше — изпъшка Мирна и отпусна гръб на облегалката на стола си пред махагоновата маса за хранене.

Тъкмо бяха приключили със закуската от бекон с яйца и с неочаквания деликатес — малко филе от пушена пъстърва — и сега отпиваха от кафето и похапваха плодове.

— Ако нашата каюта е толкова хубава — рече Клара и стана, за да напълни ваната за себе си, — представяш ли си какво чудо трябва да е при мъжете? Адмиралската каюта. Леле!

Мирна се преоблече, като свали пухкавия халат за баня и го замени с кат чисти дрехи. Дочу как Клара изпъшква и се отпуска във ваната.

— Излизам — съобщи Мирна и се спря на вратата на банята. — Ти добре ли си тук? Нали няма да заспиш?

— Да се удавя и да пропусна цялото това пътешествие? — попита Клара. — За нищо на света. Ще трябва да извикат ченгетата, за да ме свалят от този кораб. А ти накъде си тръгнала?

— Да се видя с ченгетата.

Мирна намери каютата им в края на съмнително мрачен коридор.

Почука чак след като погледна два пъти, за да се увери, че на табелката на вратата наистина пише „Адмиралска каюта“. Отвори й Жан Ги, а в дъното на помещението, което не беше чак толкова далече, видя Арман. Пребъркваше джоба на сакото на Шартран.

— Търсех дребни монети — заекна Гамаш, но само след миг се овладя, изправи рамене и добави с малко повече достойнство: — За автомата за кафе.

— Разбира се — кимна Мирна. Щеше да влезе в каютата, ако беше възможно. Но успя само да пъхне глава и да се озърне.

Стените бяха покрити с издраскан и олющен дървен фурнир, който още повече смаляваше така или иначе миниатюрното помещение. Единственото легло, опряно в стената, през деня се използваше като тесен диван. Люкът бе зацапан с тиня. Миришеше на нафталин и урина.

— Съжаляваме, че взехме по-хубавата каюта — рече Гамаш. — Вашата сигурно е доста неприятна. Искате ли да се разменим?

Жан Ги се обърна и го изгледа кръвнишки.

Мирна увери Гамаш, че двете с Клара са добре и не искат да се местят. Щели да издържат някак си. Даде им всичките дребни, които намери у себе си.

После си тръгна.