Отровни думи [bg]

Клара стоеше пред ателието на Питър. Почти никога не чукаше на затворената врата, почти никога не го смущаваше. Освен при спешни ситуации. Такива рядко се случваха в Трите бора, общо взето бяха неизбежни и с формата на Рут.

Художничката бе обиколила градината няколко пъти, бе влязла в къщата и бе направила няколко обиколки на дневната, а после и на кухнята. Кръговете ѝ бавно се стесняваха и накрая се бе озовала тук. Обичаше Мирна, доверяваше се на Гамаш, обожаваше Габри и Оливие, както и други свои приятели. Но се нуждаеше от Питър.

Почука. Отговори ѝ кратко мълчание, после вратата се отвори.

— Може ли да поговорим?

— Какво има? — Питър излезе забързано и дръпна вратата зад себе си. — Нещо не е наред ли?

— Имах среща с Фортен, както знаеш, и той каза нещо.

Сърцето на Питър спря за миг. И в същия този миг оживя нещо дребнаво. Нещо, което таеше надежда, че Фортен е размислил. Отменил е самостоятелната изложба на Клара. Признал е, че е станала грешка, че всъщност иска да изложи картините на Питър.

Сърцето му биеше за Клара всеки ден, всеки час. Но от време на време се препъваше.

Художникът улови ръцете на съпругата си:

— Какво е казал?

— Нарече Габри „шибан педал“.

Питър зачака да чуе останалото. Как самият той е по-добрият художник. Но Клара само го гледаше мълчаливо.

— Разкажи ми — подкани я. Поведе жена си към един стол и седнаха.

— Всичко вървеше чудесно. Харесаха му идеите ми за разположението на картините в галерията. Каза, че на откриването ще дойде Фицпатрик от МоМА, както и Алийн от „Таймс“. Може би дори Ванеса Дестин Браун, нали я знаеш, от „Тейт“. Можеш ли да повярваш?

Питър не можеше.

— Ѝ после какво?

Сякаш се хвърляше отново и отново към стена, от която стърчат шипове.

— Тогава той нарече Габри „шибан педал“ зад гърба му. И каза, че му иде да повърне.