Измамна светлина [bg]

Нямаше повече думи. Или почти никакви.

— Ти уби дъщеря ни, изрече. Ти уби дъщеря ни. А после се опита да замахне с бастуна си към мен, но го заклещи в рамката на вратата и просто се разплака от безсилие.

Бовоар и Гамаш си го представиха. Крехкият, опечален и възпитан господин Дайсън, докаран до убийствена ярост.

— Ти си опитала, Клара — каза Питър с ласкав, успокояващ глас. — Опитала си да им помогнеш. Откъде би могла да знаеш?

— Но всички други знаеха. Освен мен. Защо? — изхлипа художничката. Питър отново прояви разум и замълча. — По целия път обратно мислих само за това. И знаеш ли какво осъзнах?

Мъжът отново зачака, а Бовоар, скрит на няколко метра от съпрузите, едва не попита: "Какво?"

— Убедила бях сама себе си, че е някак храбро, дори милосърдно, да отида и да успокоя семейство Дайсън. Но всъщност го направих заради себе си. А виж какво стана. Мисля си, че ако не бяха толкова стари, господин Дайсън щеше да ме убие.

Гамаш и Бовоар чуха приглушено хлипане, докато Питър прегръщаше съпругата си.

Главният инспектор слезе от моста и тръгна в посока към временния щаб, от другата страна на река Бела Бела.

Във временния щаб се разделиха. Бовоар се залови да проследи обещаващите нови нишки в разследването, а Гамаш тръгна към Монреал.

— Ще се върна до вечеря — заяви и се настани във волвото си. — Трябва да поговоря с комисар Брюнел относно картините на Лилиан Дайсън. И тяхната стойност.

— Добра идея.

Бовоар също като началника си бе видял картините по стените в дома на жертвата. Изглеждаха като странни, разкривени изображения на монреалски улици. Обичайни, разпознаваеми, ала там, където в реалността улиците и сградите бяха ъгловати, на картините бяха заоблени, плаващи.

Жан Ги усещаше леко замайване, докато ги гледа. Чудеше се как ли би ги възприела комисар Брюнел.

Същото се питаше и главен инспектор Гамаш.

Пристигна в Монреал късно следобед и се вля в натоварения трафик към апартамента на Терез Брюнел в "Отремон".

Обади се предварително, за да е сигурен, че Терез си е у дома, и още докато качваше стълбите, съпругът й отвори вратата. Жером имаше почти идеална квадратна форма и определено бе идеален домакин.

— Арман! — Мъжът протегна ръка и стисна дланта на главния инспектор. — Терез е в кухнята, подготвя един малък поднос. Да седнем на терасата. Какво да ти налея за пиене?

— Само чаша "Перие", s'il te plaît - отвърна Гамаш и последва домакина през познатата всекидневна, покрай купищата разтворени справочници, загадки и шифровани главоблъсканици. Излязоха на балкона, който гледаше към улицата и зеления парк отсреща. Не бе за вярване, че само зад ъгъла се намираше улица "Лорие", с всичките й бутици, бистра и бирарии.

Гамаш и Рен-Мари живееха само на няколко пресечки разстояние и много пъти бяха навестявали този дом за вечеря или коктейли. А семейство Брюнел много пъти бяха гостували в техния дом.