Градината на Рама [bg]

Инструкциите към лекаря бяха недвусмислени. Той трябваше да прегледа семейство Уейкфийлд, всеки един от тях, и да потвърди, че са човешки същества. Втората му задача беше да изследва биотите и да класифицира небиологичните им характеристики. Всичко беше извършено без премеждия, макар че по време на прегледа Кати Уейкфийлд не желаеше да сътрудничи и се държа саркастично. По предложение на Ричард един от роботите Айнщайн разглоби на части един Линкълн и демонстрира на функционално ниво как работят най-съвременните подсистеми. Както се очакваше, Дмитри Уланов беше силно впечатлен.

Два дни по-късно пътниците на „Пинта“ започнаха да се пренасят на РАМА. Гвардия от биоти помагаше за разтоварването на космическия кораб и за прехвърлянето на всички припаси в Ню Идън. За тази работа им бяха нужни три дни. Но къде щеше да се настани всеки? По решение, което по-късно щеше да се окаже с неочаквано важни последици за колонията, почти всичките триста пътници от „Пинта“ избраха да живеят в югоизточното градче, където се бяха настанили и семейство Уейкфийлд. Само Макс Пъкет и шепа фермери се заселиха направо в селскостопанския район, разположен в северния край на Ню Идън.

Семейство Уатанабе си избраха една малка къщичка, която се намираше на същата алея с тази на Ричард и Никол. Още от самото начало между Кенджи и Никол възникна естествена симпатия и първоначалното им одобрение прерастваше в приятелство след всяка следваща среща. През първата вечер, която Кенджи и Най прекараха в новия си дом, те бяха поканени да споделят семейната вечеря на Уейкфийлд.

— Защо не се преместим във всекидневната? Там е по-удобно — предложи Никол, когато приключиха с храната. — Линкълн ще разчисти и ще се погрижи за съдовете.

Уатанабе се надигнаха от масата и последваха Ричард към вратата в другия край на столовата. По-младите Уейкфийлд учтиво изчакаха Кенджи и Най да излязат и едва тогава последваха родителите си и гостите в кокетната всекидневна, разположена в предната част на къщата.

Бяха изминали пет дни, откакто разузнавателният отряд на „Пинта“ беше проникнал в РАМА за първи път. Пет удивителни дни — си мислеше Кенджи, докато се настаняваше. В главата му се въртеше калейдоскоп от разбъркани впечатления, все още неподредени в ума му. — И тази вечеря е като капак на всичко. Преживяванията на това семейство са невероятни.

— Вашите разкази — обърна се Най към Ричард и Никол, когато всички се настаниха — са просто главозамайващи. Искам да ви попитам за толкова неща, че просто не зная откъде да започна… Най-много ме заинтригува съществото, което наричате Орел. Дали той е един от извънземните, които са построили Орбиталния възел и РАМА?

— Не — отвърна Никол. — Орелът също беше биот. Поне така ни каза, а нямаше причина да не му вярваме. Беше създаден от разума, управляващ Орбиталния възел, за да се срещаме с нещо конкретно, материално.