Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Северната част на колонията, територията между градчетата, е определена за земеделие и животновъдство. ТУК са изградени селскостопански сгради — по продължение на пътя, който свързва двете северни градчета. В този район вие ще отглеждате по-голямата част от храната си. С хранителните продукти, които сте донесли от Земята, и синтетичната храна; която се съхранява във високите силози на триста метра от тази сграда, вие ще можете да изхраните две хиляди души поне една година, а ако храната не се хаби, дори година и половина. След това зависите само от себе си. Не е нужно да се подчертава, че селското стопанство и аквакултурите, които ще се отглеждат по-източните брегове на езерото Шекспир, ще бъдат основна съставна част на храната ви в Ню Идън…
Цели деветдесет минути хуманоидът продължи да бълва информация със страхотна скорост, отхвърляйки всички въпроси или с фразата „Това е извън моите познания“, или като ги отпращаше към съответната страница и параграф в основния пътеводител на Ню Идън, който им беше раздал. Най-накрая обяви почивка и всички се преместиха в съседното помещение, където им бе поднесено питие с вкус на кока-кола.
— Уф — изпъшка Тери Снайдър и избърса челото си, — аз ли съм единственият, който се е скапал?
— Глупости, Снайдър — отвърна Макс Пъкет с дяволита усмивка. — Да не искаш да кажеш, че си по-долу от дяволския робот? Той хич не е изморен. Хващам се на бас, че може да говори цял ден.
— Може би дори седмица — размишляваше на глас Кенджи Уатанабе. — Питам се колко ли често им се налага да бъдат ремонтирани. Компанията на баща ми произвежда роботи, някои от тях са изключително сложни, но нищо не може да се сравни с тези. Информационното съдържание на Линкълн трябва да е астрономическо…
— Инструктажът ще продължи след пет минути — обяви Линкълн. — Моля да бъдете точни.
Втората част на инструктажа включваше запознанство с различните видове хуманоиди в Ню Идън. От последните проучвания на предишните рамиански експедиции колонистите бяха подготвени за биотите-боклукчии и булдозери. Петте типа хуманоиди обаче предизвикваха по-емоционална реакция.
— Нашите проектанти решиха — каза Линкълн — да ограничат разнообразието във външния вид на биотите човеци, така че никой да не може да сбърка някого от нас с вас и обратното. Аз вече изброих основните си функции; всички други хуманоиди Линкълн, трима от които сега ще се присъединят към нас, са програмирани по същия начин. Поне първоначално. Ние разполагаме с известни възможности да се учим, което позволява базата ни данни да се променя, ако нашата употреба се насочи към друга сфера.
— Как можем да различим един Линкълн от друг? — запита един от замаяните членове на разузнавателния отряд, когато тримата новодошли хуманоиди Линкълн взеха да обикалят из стаята.
— Всеки един от нас носи разпознавателен номер, гравиран един път тук, на рамото, и още веднъж — на левия хълбок. Същият принцип е приложен при другите типове хуманоиди. Аз, например, съм Линкълн 004. Тримата, които току-що влязоха, са 009, 024 и 071.
Когато хуманоидите Линкълн напуснаха помещението за инструктаж, те бяха заместени от пет Бенита Гарсия. Една от тях обясни функциите на своя модел в сферите — полиция, пожарна, селско стопанство, чистота, транспорт, поща — и после, преди да се оттеглят, отговори на някои въпроси.
Следващите по ред бяха хуманоидите Айнщайн. Разузнавачите избухнаха в смях, когато четиримата Айнщайновци, безподобни, разчорлени, белокоси копия на научния гений от двадесети век, влязоха заедно в помещението. Айнщайновците обясниха, че те са инженерите и научните работници на колонията. Основната им функция, жизненоважна и обхващаща много задължения, беше да „осигурят задоволителната работа на инфраструктурата на колонията“, включително и на армията биоти.
Трупа високи, катраненочерни биоти жени се представиха като Тиасо, специалисти по здравеопазването. Те щяха да са лекари, медицински сестри, санитарни власти, а освен това щяха да се грижат за децата в отсъствие на родителите. Веднага след като завърши представянето на Тиасо, в помещението влезе дребен биот ориенталец с емоционални очи. Той се представи като Ясунари Кавабата. Носеше лира и електронен триножник и изсвири една прекрасна, кратка пиеса.