Сянката на чинара [bg]

Една табела оповестяваше: „Поръчвайте тук“.

— Какво мога да направя за вас? — попита готвачът дружелюбно.

Порша отвърна с най-лъчезарната си усмивка и каза тихо:

— Бих искала един хотдог и кока-кола. Търся Бени Дебелия.

— Аз съм — отговори той. — А вие сте?

— Казвам се Порша Ланг и съм от Клантън, но има вероятност да съм Риндс. Не съм сигурна, търся информация.

Той кимна към една маса. Десет минути по-късно й поднесе хотдога и кока-колата и се настани срещу нея.

— Изготвям родословното си дърво — обясни Порша — и се натъквам на доста червиви ябълки.

Бени се засмя.

— Трябваше да дойдете да ме попитате, преди да се заловите с това.

Без да докосва хотдога, тя му разказа за майка си и за нейната майка. Не беше чувал за тях. Роднините му бяха от окръзите Ноксби и Лодърдейл — на юг, не на север. Бени не познаваше Риндс от окръг Форд, нито един. Докато той говореше, Порша бързо се нахрани и стана веднага щом разбра, че това е поредната задънена улица. Благодари му и си тръгна.

На връщане се отби във всяко градче и прегледа телефонните указатели. В тази част на света имаше съвсем малко хора на име Риндс. Около двайсетина в окръг Клей. Десетина в окръг Октибеха, близо до университета. Порша беше говорила по телефона с десетина души от окръг Лий и край Тюпълоу.

Двамата с Лушън бяха открили двайсет и трима членове на семейство Риндс, живели в окръг Форд преди 1930 г. След това всички бяха изчезнали. Все някога щяха да открият потомък, стар роднина, който да знае нещо и да е склонен да говори.