Гравитационна дъга [bg]

— Е, със сигурност сте дошли на точното място — кима Слотроп, убеден. — Но не очаквайте от мен аз да го пъхам вместо вас.

— Само началния подход — казва Блоут.

— Moi — Галопа междувременно крещи от балкона. — Moi396 Галоп, разбирате ли. Галоп.

— Галоп — отвръща неясен женски хор отвън и отдолу.

— J’ai deux amis, aussi, по някакво странно съвпадение. Par un bizarre coincidence, или нещо такова, oui?397

Слотроп, който в този момент се бръсне, излиза с пенестата четка от косми на язовец в ръка, за да види какво става и се сблъсква с Блоут, хукнал да надникне през левия пагон на своя сънародник към обърнатите нагоре и окръжени от сламени ореоли на огромни широкополи панами лица на три хубави момичета, сияйните им усмивки и очи загадъчни като морето зад тях.

— Слушайте, où — пита Блоут, — où, нали разбирате, déjeuner398?

— Радвам се да ти помогна — промърморва Слотроп и мацва със сапунена пяна между плешките на Галопа.

— Елате с нас — надвикват вълните момичетата, две от тях повдигат огромна ракитена кошница, от която изпод бяла покривка стърчат леко наклонени лъскави тъмнозелени винени бутилки, а хлябове с груба на вид кора и изпускат полюшващи се тънки лентички пара от кафяви глазури и белезникави ивици на пукнатините — хайде елате, sur la plage399…

— Аз само… — Блоут вече е на вратата, — ще им правя компания, докато вие…

— Sur la plage — Галопа примигва мечтателно от слънцето и се усмихва отгоре на сбъднатите утринни желания — о, това ми прозвуча като картина. От импресионист. Или фовист. Изпълнена със светлина…

Слотроп започва да почиства от ръцете си стипчивата отвара от вещерски орех. За момент миризмата в стаята извиква спомени за съботи в Бъркшър, шишенца със сливови и кехлибарени тоници, разлюлявани от тавански вентилатор нацвъкани от мухи хартиени мухоловки, остра болка от тъпи ножици… Докато опитва с горяща цигара в устата да се изхлузи от анцуга, отворът за главата бълва дим като вулкан.

— Хей, какво ще кажеш да те изкрънкам за една…

— Ами че ти си имаш цял пакет — вика Галопа. — Господи Боже мой, това пък какво е?

— Кое какво е? — подпитва Слотроп с невинна физиономия докато се напъхва във и закопчава въпросното произведение на шивашкото изкуство.

— Поднасяш ме, разбира се. Младите дами чакат. Слотроп, облечи нещо цивилизовано като нормален човек…

— Готов съм — на път към огледалото Слотроп вчесва косата си в обичайния за него ефектен алаброс а ла Бинг Кросби.

— Не можеш да очакваш да те видят облечен в…

— Изпрати го брат ми Хоган, чак от Тихия океан — осведомява го Слотроп, — за рождения ми ден. Виж гърба? под момчетата с катамарана, вляво от цветовете хибискус, там пише СПОМЕН ОТ ХОНОЛУЛУ? Това е автентична изработка, Мъкър-Мафик, а не някаква евтина имитация.