Игри за милиарди [bg]

— Вижте, предупредихте ме да внимавам — обади се О'Нийл. — Това ограничава възможностите ми.

— Добре, какво следва? — попита Белуедър.

— Все още не съм проникнал в дома й. Кой знае какво може да излезе от там или каква лоша изненада можем да й оставим. Можем да се опитаме да поразпитаме семейството й. Близките винаги знаят повече от останалите.

— Можеш ли да проникнеш в кабинета й? — попита Уолтърс, озарен от надежда за пръв път.

— Това е охранявана сграда — отвърна О'Нийл и се намръщи, за да покаже колко трудно може да се окаже. — Но, да, вероятно. Ще е нужна обаче малко изобретателност. Искате да знаете какво е събрала против вас, нали?

— Би било чудесно — отбеляза Белуедър. На лицето му заигра зла усмивка — първата за деня.

— Ако обаче не се получи — отсече Уолтърс, който реши да се направи на мъжкар и удари с юмрук по масата, — крайно време е да обсъдим и други мерки. Нещо по-екстремно.

„Екстремно“ беше неясна и интересна дума. Можеше да означава шантаж, изнудване или нещо още по-драстично.

О'Нийл не приемаше такава идея и не поиска разяснение. Беше повече от готов да наруши някой и друг закон заради тези хора — по-скоро заради парите им. По никакъв начин обаче нямаше намерение да чупи крака или да убива когото и да било. Предложението и бездруго беше глупаво и отчаяно.

След известно време, което трябваше да им покаже, че мисли по въпроса, О'Нийл каза:

— Забрави, Мич. За бога, тя е федерален агент.

— И какво от това? — Мич изведнъж започна да се забавлява от мисълта, че тази жена може да умре.

— Помисли малко. Преди седмица може би имаше възможност да опиташ нещо подобно. Вече не. Не и след като пусна бомбата върху вас. Ако сега нещо се случи с нея, ако се подхлъзне на лед и падне дори, федералните ще скочат срещу теб.

— Но…

— Млъквай, Мич — сряза го Белуедър и се намръщи. Обърна се отново към О'Нийл. — Ами Уайли?

— Какво Уайли? Не съм сигурен какво искате да направите с него на този етап. Засега държим онзи тип Уолърман.

— Къде?

— В луксозен апартамент в хотел „Уолдорф-Астория“ в Ню Йорк. Струва по четири хилядарки на ден. Поръчва си храна от близките супер луксозни ресторанти и държи всяка вечер да посещава представление на Бродуей. Държи ни за топките и го знае. Струва ви сериозна сума, момчета. Вече е прибрал два милиона, а сега иска много повече.

Белуедър и Уолтърс се спогледаха.

— Какво значи това? — попита Белуедър.