Шадоу стрийт 77 [bg]

От друга страна, не можеше да прекара живота си, застанал на предпоследното стъпало. Такъв живот не си струва, без значение колко е дълъг. Замисли се за момчетата в някои от книгите, които беше чел, как те винаги бяха готови за приключение. Сети се за Джим Найтшейд в „Задава се зло“, който не се колебаеше да излезе в нощта, независимо с или без приятеля си Уил. То се знае, ако се казваш Джим Найтшейд, не е трудно да си куражлия. А ако всички те наричат Уини и съвсем наскоро — със закъснение — си открил, че Дядо Коледа не съществува, трябва да застанеш на това стъпало, да събереш малко слюнка в пресъхналата си уста, докато убеждаваш сам себе си, че няма да се напишкаш в гащите, и трябва да бъдеш смел.

Тананикането на Айрис най-сетне накара Уини да слезе от стъпалата в стаята долу. Освен това, което беше доловил преди в този мелодичен, но зловещ глас — песента на мъртвото момиче с мръсотия по зъбите или на другото като кукла на вентрилоквист с ножове в ръцете, — Уини усети меланхолия и дори отчаяние. Трябваше да направи това заради Айрис. Не беше съвсем наясно защо й го дължи, но знаеше, че е така. Може би защото само те двамата бяха деца в тази бъркотия. Пълнолунието хвърляше през високите прозорци много повече светлина от фунгите. Майка му беше написала прекрасна песен за лунната светлина, но Уини никога нямаше да признае колко я харесва, защото беше момичешка. Лунната светлина в текста на майка му беше много по-хубава от тази студена като в края на октомври светлина, която караше скелетите да танцуват в празните кабинети по биология и призоваваше разни неща от ковчезите да бродят из гробищата и да дебнат млади двойки, заети с онова, което вършат младите двойки в паркирани коли.

Сянката профуча. Спусна се, а Уини се наведе. Крилата не издаваха звук, не раздвижваха въздуха и Уини осъзна почти толкова бързо, колкото би го сторил Джим Найтшейд на негово място, че нещото в стаята е само сянка, а истинското е отвън, зад прозорците. Навън в този свят от бъдещето, който нямаше нищо общо с атракциите от Дисниленд, същество, огромно като батут в заден двор, се стрелкаше от небето покрай прозореца. Приличаше повече на морски дявол отколкото на птица — без пера, белезникаво, е дълга, покрита с шипове опашка.