Жив или мъртъв [bg]

Карането на изток по шосе 50 и после на юг до Анаполис се оказа приятно. Кларк установи, че премина почти автоматично на шофиране от дясната страна на пътя след няколкото години каране в лявата. Очевидно програмираното му цял живот съзнание лесно преодоля наученото във Великобритания, макар че от време на време се сещаше за него. Зелените знаци помагаха. Същите знаци в Англия и Уелс бяха сини и все му напомняха, че е в чужда страна, макар и с по-хубава бира.

— Та какъв е планът? — запита Чавес.

— Ще му кажем, че сме се записали.

— А за сина му?

— Ти решавай за себе си, Динг, но ето как аз виждам нещата: не е наша работа какво си говорят бащата и синът. Джак-младши е зрял човек. Какво прави с живота си е негова работа, както и на кого ще го каже.

— Да, разбирам те, но ако пострада… всемогъщи Боже, не бих искал да попадна в тази буря от лайна.

„Нито пък аз“ — помисли Кларк.

— Да, но какво можеш да кажеш? — продължи Динг. — Онзи иска да го обучаваш и не можеш да откажеш.

— Прав си.

Всъщност Кларк се чувстваше зле, че няма да каже на Райън-старши за всичко това — отдавна се знаеха, в края на краищата, и той дължеше много на бившия президент, но голяма част от живота му включваше пазенето на чужди тайни. Разбира се, тук нещата са лични, но Джак е голямо момче с добра глава на раменете си. Което не значеше, че нямаше да опита да го убеди да каже на баща си, че работи в Колежа.