Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Двор от крила и разруха
Двор от крила и разруха - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Двор от крила и разруха

Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:

Нямаше да се предадат лесно. Кралствата и ламтящи за човешки роби, нямаше да се откажат от войната, освен ако ножът не опреше до кокал. И дори тогава.. Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега. Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери — и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 259
Перейти на страницу:

— Нефелската философия.

Той кимна.

— Знам, че в тяхното кралство всяка година провеждат Нефелския маратон в чест на героичния й полет. По суша, но все пак… Двете със съпругата й ежегодно короноват нов победител в памет на случилото се онзи ден. — Той метна камъчето обратно при събратята му на брега и звукът отекна над водата. — Ето защо ще те обучаваме, Фейра, до последния възможен ден. Защото никога не се знае: може пък дори тренировъчен час да се окаже съдбовен.

Претеглих думите му наум… историята на Нефел. Сетне се изправих и разперих крила.

— Тогава да опитаме отново.

* * *

Същата вечер, когато докуцуках в спалнята ни, стенейки от болка, заварих Рис да се рови из още книги на бюрото.

— Предупредих те, че Азриел е безпощадно копеле — отбеляза, без да ме погледне.

Вдигна ръка и в банята зашуртя вода.

Благодарих му с половин уста и се затътрих натам, стиснала зъби заради агонията в гърба ми, бедрата ми, костите ми. Всяка част от тялото ме болеше, а понеже мускулите трябваше да обгърнат основата на крилата ми, не биваше да ги прибирам. Стърженето им по дървото, килима и пак по дървото беше единственият звук в стаята освен влаченето на уморените ми крака. Само като видях горещата вана и си представих колко усилия ще са ми нужни, за да вляза в нея, изскимтях.

Дори за да се съблека, се налагаше да впрегна мускулите си, които почти се бяха предали.

Откъм спалнята се дочу местене на стол, последвано от тихи, котешки стъпки.

— Сигурно си наясно, но е необходимо да влезеш във ваната, за да се изкъпеш, не е достатъчно само да я гледаш.

Нямах сили дори да го стрелна злобно и направих само една неуверена, скована стъпка към водата, преди той да ме хване.

Дрехите ми изчезнаха, вероятно озовавайки се в перилното помещение на долния етаж, после Рис ме грабна в обятията си и потопи голото ми тяло във водата. С крилата едва влязох и…

Простенах от дълбините на гърлото си, когато разкошната горещина ме обгърна, и дори не се помъчих да сторя друго, освен да отпусна глава назад върху ръба на ваната.

— Ей сега се връщам — обяви другарят ми и излезе от банята, а след това и от спалнята.

Разбрах, че се е върнал и че съм задрямала, когато долових ръката му върху рамото си.

— Излизай! — нареди ми, макар че той ме издърпа от ваната, избърса ме с кърпа и ме поведе към леглото.

Положи ме по корем върху дюшека и веднага забелязах маслата и мехлемите, които беше донесъл. Деликатното ухание на розмарин изпълни ноздрите ми… както и на нещо със също толкова приказен аромат, което умората не ми позволи да разпозная. Ръцете му залъщяха, покрити с щедро количество от някакво масло, а после ги усетих върху себе си.

Когато започна да разтрива болезнените мускули по гърба ми, откликнах с крайно непристоен стон. По-тежко пострадалите места изтръгнаха от гърлото ми жалко скимтене, но той продължи да ги масажира нежно, докато пронизващата, ослепителна агония не се смекчи до тъпа болка.

Сетне се зае с крилата ми.

Ръцете му разстилаха облекчение и екстаз по тялото ми, отпускайки напрегнатите мускули, докосвайки любящо, съблазнително по-чувствителните кътчета.

Пръстите на краката ми се свиха от наслада, а като достигна онази деликатна точка, от която коремът ми се стегна, ръцете му се плъзнаха надолу към прасците ми, откъдето поеха бавно все по-нагоре и по-нагоре, чертаейки изкусителни линии по вътрешността на бедрата ми, карайки дъха ми да се учестява. Издигаха се, докато не обгърнаха задните ми части, където масажът му продължи със същата изкусна, греховна вещина. А оттам — пак нагоре. Нагоре по кръста ми, към крилата ми.

Допирът му някак се промени. Стана по-изследователски. Широки движения и такива, леки като перце; дъги и спирали, и резки, прогарящи черти.

Пламнах отвътре, сякаш се разтопих, и прехапах долната си устна, когато плъзна нокът съвсем, съвсем близо до онова съкровено, чувствено местенце.

— Жалко, че си толкова уморена от тренировките — подхвана умислено, рисувайки лениви, мудни кръгове с пръсти.

Съумях да отвърна само с нечленоразделна върволица от думи, изразяващи едновременно молба и обида.

Той се приведе към мен и дъхът му стопли кожата между крилата ми.

— Казвал ли съм ти някога, че не познавам никого с по-мръсна уста от твоята?

Измърморих още нещо, което само потвърждаваше наблюдението му.

Той се засмя и едната му ръка продължи да се движи опасно близо до онова чувствително място, а другата се провлачи между краката ми.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 259
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)