Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Възможно е Холмс и Балуани да са се залъгвали, че пробивът вече се е случил, но не успява да излезе от лабораторията заради некомпетентността на служители, които така или иначе били непрекъснато уволнявани. Не бива да подценяваме фактора на самозаблудата и увличането по благородни каузи или склонността да се вярва, че добрата кауза оправдава всякакви средства. Ето какво пише за историята на „Теранос“ Никол Алвино, ветеран от скандала с „Енрон“: „Измамата не се създава в даден конкретен момент. Нейната поява е по-скоро като пътечка от хлебни трошици, а крайният резултат е следствие от направените по пътя множество дребни, наглед невинни решения“. Престъплението се развива, както е с всичко сложно на този свят.
Така или иначе историята на „Теранос“ е зрелищен случай на провалена иновация. Светът е толкова привикнал към чудотворните и обръщащи статуквото промени на иновацията, че понякога забравя да се отнася скептично към фантастични високомерни твърдения.
В крайна сметка един от директорите на лабораториите на „Теранос“ подал оставка от компанията и побързал да вдигне тревога за случващото се там, като уведомил първо един блогър, а после и разследващия репортер от „Уол Стрийт Джърнъл“ Джон Кериру. Той казал на Кериру, че в компанията цари култура на страх, че там използват машини на „Сименс“ за повечето тестове, разреждат кръвните проби, за да получат достатъчно течност, за да има резултат, а това само по себе си прави резултатите не толкова надеждни. Тестовете, които компанията провеждала със собствените си роботи „Едисън“, примерно за стимулиращия щитовидната жлеза хормон, давали ненормални резултати. Регулаторните органи били водени за носа и имали достъп само до една-две лаборатории. Компанията нарушавала правилата за тестове.
Но най-лошото било, че на болни хора им било казвано, че са здрави и обратното. Кериру бързо потвърдил това, като сам се подложил на тестове и получил четири фалшиви предупреждения за здравословното си състояние, които скоро били оборени с по-традиционни анализи. От „Теранос“ отговорили на запитванията на Кериру със заплахи, отказали му интервю с Холмс, а с репортера се заел легион от скъпоплатени адвокати.
Когато статията на Кериру излязла в „Уол Стрийт Джърнъл“ през октомври 2015 г., Холмс реагирала с яростно отричане. От „Теранос“ заявили, че материалът на журналиста е „фактически и научно погрешен и се базира на неоснователни твърдения от неопитни и недоволни бивши служители и хора от индустрията“. Един от източниците на Кериру, Тайлър Шулц, отказал да се поддаде, въпреки че бил подложен на огромен натиск от адвокатите на „Теранос“ и от собствения си дядо Джордж Шулц и въпреки че похарчил 400 000 долара от парите на родителите си за адвокатски такси. Други източници също започнали да се оповестяват. Рупърт Мърдок също отказал да дръпне юздите на „Уол Стрийт Джърнъл“ въпреки силния натиск от страна на Холмс и значителните си инвестиции в компанията.
След разкритията федералните регулатори се задействали срещу „Теранос“, открили сериозни недостатъци в лабораторните практики, които водели до риск от „непосредствена опасност за здравето и безопасността на пациентите“. През 2017 г. „Теранос“ постигнала споразумение по няколко съдебни дела, заведени от инвеститорите. На 14 март 2018 г. Комисията по ценните книжа и борсите повдигнала срещу „Теранос“, Холмс и Балуани граждански обвинения за „обмислена и продължаваща години измама“. На 14 юни срещу Холмс и Балуани били повдигнати девет обвинения за онлайн измама и две за заговор за извършване на такава измама. Двамата пледират, че не са виновни, а делото е насрочено за 2020 г.
До момента на попадането под възбрана „Теранос“ провела почти милион кръвни теста и с голяма доза сигурност дала неверни положителни и отрицателни резултати на хора относно здравословното им състояние. Услугите щели да станат много по-масови чрез 8000 аптечни магазина на „Уолгрийнс“. Затова разследването на Джон Кериру почти едностранно предотвратило здравна катастрофа. Според него все още трябва да усвоим един всеобщ урок: „прехвалването на продукта, за да се сдобиете с финансиране, докато прикривате истинския си напредък и се надявате, че реалността ще застигне хвалбите, продължава да се толерира в технологичната индустрия“.
Днес други фирми твърдят, че са постигнали поне част от целите на „Теранос“. Израелската компания „Сайт Диагностикс“ използва машинно зрение, за да идентифицира клетки в кръвта и да диагностицира различни заболявания, включително малария, като се нуждае само от капчица кръв от пръста. Но заради провала на „Теранос“ е трудно да приемем тези компании сериозно. След фиаско в иновациите може да остане само изпепелена земя.