В долината на смъртта

Сега Бил попипа пояса му — един фин, копринен шал, който оня бе увил около хълбоците си. В него бяха тикнати ножът, револверът и портфейлът с банкнотите, както Бил знаеше. Той го напипа, измъкна острия си като бръснач нож и разряза мястото, където бе пъхнат. Едно предпазливо посягане и той имаше желания предмет. Натика го в джоба, отпусна се за минута-две в предишното положение и погледна насреща към пленниците.

— Damned! — изруга тихо. — Тези безделници са нащрек. Пазачите хич и не задремват и няма как значи да освободя момичето. Налага се да тръгна сам, но ще ги дочакам в Долината на смъртта. И ще й го кажа, преди да се разкарам.

Той се изправи и закрачи бавно към групата пазачи. Те се учудиха, че още не спи, ала отговориха без недоверие на непринудените му въпроси.

През това време той забеляза, че пленниците също са будни. Не беше за чудене, тъй като тревогите не ги оставяха да заспят. Елми го видя и се размърда, за да му покаже, че и тя будува.

— Не става — каза й бързо на френски. — Но сега ще яздя направо към Долината на смъртта и ще подготвя там почвата. Вие ще бъдете спасени.

Един от пазачите незабавно скочи, сграбчи го за ръката и го повлече.

— Кажеш ли още една дума и ще забия това желязо в сърцето ти!

— Какво ти скимна! — отговори Бил спокойно. — Щом като не бива да говоря с нея, то нали мога да си вървя!

И той си тръгна, но не към спътниците, а към мястото, където бяха конете на белите.

Уолкър беше получил в заем едно много добро индианско животно. Бил Нютън го развърза и го възседна. Един от пазачите се протегна да различи лицето му.

— Къде се кани да отиде белият мъж?

— На разузнаване.

— Бледоликият, когото наричате Уолкър, знае ли?

— Да. Той самият ме праща. Заранта му кажи, че му благодаря за парите.

Той потегли. Тревата приглуши ударите от копитата. Постът се заслуша усъмнен след него. Работата не му изглеждаше съвсем чиста. Ето защо събуди след известен размисъл Уолкър.

— Пращал ли си някакъв съгледвач?

— Не.

— Белият, който говореше толкова много с момичето, замина. Предаде да ти кажа, че ти благодарял за парите. Само че трябваше да ти го съобщя едва на сутринта.

Уолкър тутакси посегна към пояса — той беше срязан, а портфейлът липсваше.

Вестта за кражбата бързо се разпространи из целия бивак. Уолкър сега узна още, че преди бягството си Бил Нютън бил говорил с Елми. Изпълнен с ярост, той измъкна ножа си, сграбчи я за ръката и рязко я вдигна!

— Признай какво е говорил оня с теб! Иначе на мига ще те наръгам!

Тя се разтреперя е цялото тяло.

— Бързо! Но казвай истината!

— Той искаше да ме спаси! — извика в забъркването си.

— Предположих го! Но как?

— Тази нощ възнамеряваше да ме отведе, ала не стана.

— По-нататък!

— Сега е на път за Долината на смъртта, за да подготви там спасението.

— Всички дяволи! — изруга Ролан. — Хуанито е съвсем сам при рудника. Оня ще го оплете. Трябва незабавно да потеглим, за да го изпреварим!