Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Лесно! — свих рамене. — Ти си по-важен от всички останали. А ти си ми подарил себе си. Това е повече, отколкото заслужавам, а всичко друго, което ми дадеш ни дебалансира.
Той се замисли за момент, а след това извъртя очи.
— Начинът, по който гледаш на мен, е нелеп.
Дъвчех закуската си спокойно. Знаех, че няма да слуша, ако му кажа, че не е схванал.
Телефона на Едуард извибрира. Той погледна номера преди да вдигне.
— Какво има, Алис?
Той слушаше, а аз чаках реакцията му, изведнъж под напрежение. Но каквото и да е казала, не го е изненадало. Той изстена за момент.
— Предположих до накъде — каза й той, взирайки се в очите ми, веждите му се бяха наклонили в разочарование. — Тя говореше насън.
Изчервих се. Какво ли толкова съм казала?
— Ще се погрижа — обеща той.
Той ме погледна, когато затвори.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Почудих се за момент. След предупреждението на Алис миналата вечер, предполагах защо се е обадила. А след това се сетих за кошмарите, които сънувах през деня — сънища, в който преследвах Джаспър, опитвайки се да го последвам и намирам сечището в лабиринта — като дървета, знаейки, че ще намеря Едуард там… Едуард и чудовищата, които искаха да ме убият, но не ми пукаше за тях, защото вече бях взела решение — можех да се досетя какво е чул Едуард, докато съм спала.
Свих устни за момент, неспособна да срещна погледа му. Той чакаше.
— Харесвам идеята на Джаспър! — накрая казах аз. Той изстена.
— Искам да помогна! Трябва да направя нещо! — настоях аз.
— Няма да помогне, ако си в беда.
— Джаспър мисли, че ще помогне. Това е в неговата област.
Едуард ме гледаше намръщено.
— Не можеш да ме държиш настрана! — заплаших аз. — Няма да се крия в гората, докато всички вие рискувате живота си за мен.
Внезапно той се усмихна.
— Бела, Алис не те вижда в сечището. Тя те вижда как се препъваш загубена в гората. Няма да можеш да ни намериш, ти просто ще го направиш по-трудно да те открия след това.
Опитах се да бъда толкова спокойна, колкото него.
— Защото Алис не се е договорила с него — казах любезно. — Ако го беше направила, нямаше да види нищо. Но изглежда, че и Сет иска да е там, колкото и аз. Не би трябвало да е трудно да го убедя да ми покаже пътя.
Гняв премина по лицето му, след това той си пое дълбоко въздух и се успокои.
— Това можеше и да проработи… ако не ми беше казала. Сега просто ще помоля Сам да даде точни заповеди на Сет. Колкото и да иска, Сет не може да наруши заповедите.
Запазих доволната си усмивка.
— Но защо му е на Сам да дава такива заповеди? Ако му кажа колко ще съм полезна там? На бас, че ще направи услуга на мен, вместо на теб.
Той трябваше да се успокоява отново.
— Може би си права. Но съм сигурен, че Джейкъб също е навит да даде същите заповеди!
— Джейкъб? — намръщих се аз.
— Джейкъб е втори в групата. Казвал ли ти е някога? Неговите заповеди също трябва да се следват.
Беше ме хванал на тясно и по неговата усмивка разбрах, че и той го знае. Челото ми се сбръчка. Джейкъб щеше да е на негова страна в този случай и аз бях сигурна в това. А Джейкъб никога не ми го бе казвал.
Едуард се възползва от факта, че бях безмълвна за момент, продължавайки с равен и успокояващ глас.
— Имах интересна възможност да погледна в умовете на групата миналата нощ. Беше по-добре от сапунена опера. Нямах си и на идея колко объркано е всичко в такава голяма глутница. Натиска на индивидуалните срещу психиката на множеството… Напълно завладяващо.
Очевидно той се опитваше да ме разсее. Наблюдавах го.
— Джейкъб пази доста тайни — каза Едуард с усмивка.
Не отговорих, просто продължих да го гледам, придържайки се към довода ми и чакайки удобния момент.
— Като например, забеляза ли по-малкия сив вълк?
Кимнах веднъж. Той се засмя.
— Те взимат на сериозно много от легендите си. Излиза, че има неща, за които историите им не са ги подготвили.
Изстенах.
— Добре, стига. Накъде биеш?
— Те винаги са мислили, че само пряк наследник на истински вълк има способността да се трансформира.
— Значи някой се е променил, а не е пряк наследник?
— Не, тя е пряк наследник.
Премигнах, а очите ми се разшириха.
— Тя?
Той кимна.
— Тя те познава. Името й е Лея Клиъруотър.
— Лея е върколак! — изкрещях. — Какво? От кога? Защо Джейкъб не ми е казал?