Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Чарли? — задавих се аз.
— Ще бъде с Били — бързо ме увери Джейкъб. — Ако трябва, баща ми ще убие, за да го докара там. Може би няма да е нужно чак толкова. Ще бъде тази събота, нали? Има мач.
— Тази събота? — попитах аз, а главата ми се завъртя. Не бях на себе си, за да контролирам случайните си мисли. Смръщих се на Едуард. — Е, по дяволите! Подаръкът ти за завършването отива на вятъра!
Едуард се засмя.
— Важен е жестът — напомни ми той. — Можеш да дадеш билетите на някой друг.
Вдъхновението дойде бързо.
— Анджела и Бен — реших веднага. — Това поне ще ги държи далеч от града.
Той ме помилва по бузата.
— Не можеш да евакуираш всички — каза той с нежен глас. — Скриването ти е просто предпазна мярка. Казах ти — няма да имаме проблем сега. Те няма да са достатъчно, че да ни оставят заети дълго време.
— А какво за скриването й в Ла Пуш? — прекъсна ни Джейкъб нетърпеливо.
— Била е на прекалено много места — каза Едуард. — Оставила е много следи там. Алис вижда само млади вампири, дошли да ловуват, но очевидно някой ги е създал. Някой много по-опитен стои зад това. Който и да е той… — Едуард направи пауза, за да ме погледне — … или тя, всичко това би могло да действа само като отвличане на вниманието. Алис ще види, ако той реши да се появи, но може и да сме заети, когато вземе това решение. Може би някой разчита на това. Не мога да я оставя някъде, където е била често. Тя трябва да бъде трудна за намиране, просто за всеки случай. Ще бъде далеч от обсега на битката, но няма да рискувам.
Гледах Едуард, докато той обясняваше, а на челото ми се появи бръчица. Той потупа леко ръката ми.
— Просто съм прекалено предпазлив — обеща той.
Джейкъб посочи към дълбоката гора на изток от нас, към огромните широки Олимпийски планини.
— Тогава я скрий тук — предложи той. — Има милиони възможности — все места, в които някой от нас би могъл да пристигне за броени минути, ако има нужда.
Едуард поклати глава.
— Миризмата й е прекалено силна, а комбинирана с моята, определено ще е съвсем ясно доловима. Дори и да я нося, пак ще оставим следи. Нашите следи са навсякъде в района, но в съединение с миризмата на Бела, ще привлече вниманието им. Не сме съвсем сигурни по кой път ще поемат, защото и те не знаят още. Ако попаднат на миризмата й преди да са ни открили…
И двамата направиха физиономии едновременно, а веждите им се смръщиха.
— Виждаш трудностите.
— Трябва да има начин това да проработи — промърмори Джейкъб. Той хвърли поглед на гората, свивайки устни.
Олюлях се на краката си. Едуард ме хвана с ръка през кръста, придърпвайки ме по-близо до себе си и поемайки част от теглото ми.
— Трябва да те заведа у вас — изтощена си. А и Чарли ще се събуди скоро…
— Почакай малко — каза Джейкъб, завъртайки се обратно към нас със светнали очи. — Миризмата ми ви отвращава, нали?
— Хмм, не е зле — Едуард бе направил две крачки напред. — Възможно е. — Той се обърна към семейството си. — Джаспър?
Джаспър погледна любопитно. Той се приближи заедно с Алис, ходеща на една крачка зад него. Лицето й отново беше обезсърчено.
— Добре, Джейкъб — кимна му Едуард.
Джейкъб се обърна към мен със странна смесица от чувства, изразени по лицето му. Той беше много развълнуван от какъвто и да беше планът, но също така беше тревожно близо до враговете-съюзници. И ето че беше мой ред да се притесня, когато той протегна ръце към мен. Едуард пое дълбоко дъх.
— Ще проверим дали ще успея да объркам миризмата ти достатъчно, че да скрием следите ти — обясни Джейкъб.
Погледнах подозрително към разтворените му ръце.
— Ще трябва да го оставиш да те носи, Бела — рече ми Едуард. Гласът му беше спокоен, но можех да доловя потиснатата антипатия.
Намръщих се.
Джейкъб завъртя очи, нетърпелив, и се протегна да ме издърпа в ръцете си.
— Не бъди такова бебе — промърмори той.
Но очите му просветнаха към Едуард, точно както и моите. Лицето на Едуард бе спокойно и гладко. Той заговори на Джаспър.
— Миризмата на Бела е много по-силна за мен — мисля, че ще бъде по-безпристрастно ако някой друг опита.
Джейкъб се отдалечи от тях и се отправи към гората. Не казах нищо, когато мракът ни обгърна. Бях нацупена и се чувствах неудобно в ръцете му. Изглеждаше ми прекалено интимно — разбира се, нямаше нужда да ме държи чак толкова здраво — но не можех да направя нищо, освен да се чудя как ли се чувства той сега. Спомних си за последния ми следобед в Ла Пуш и не исках да си мисля вече за това. Скръстих ръце раздразнена, когато гипсът на ръката ми усили спомена.