Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Изкикотих се.
Ухилената усмивка на Джейкъб, ограждаща острите му зъби. Той напусна мястото си в редицата, пренебрегвайки погледите на глутницата му, които го проследиха. Той притича пред Едуард и Алис, за да застане на около две крачки от мен. Спря там, а погледът му светкаше към Едуард.
Едуард остана неподвижен като статуя, очите му все още преценяваха реакцията ми.
Джейкъб се приведе напред и наклони главата си, така че лицето му да не е по-високо от моето и ме гледаше преценяващо точно като Едуард.
— Джейкъб? — ахнах аз.
Ръмжащият отговор, излизащ от огромните му гърди, прозвуча като кикот.
Протегнах ръка с леко треперещи пръсти и докоснах червеникавокафявата козина по лицето му.
Черните очи се затвориха и Джейкъб положи огромната си глава в ръката ми. От гърлото му се разнесе вибриращо бучене.
Козината му беше едновременно мека, груба и топла на допир. Прокарах любопитно пръсти през нея, проучвайки я и поглаждайки я по врата му там, където цветът ставаше по-тъмен. Не бях осъзнала колко се бях приближила и без предупреждение, внезапно Джейкъб облиза лицето ми от брадичката до челото.
— Ииих! Отвратително, Джейк! — оплаках се аз, като отскочих от него и го зашлевих точно както бих направила, ако беше човек. Той се отдръпна от мен и задавеният му лай очевидно беше смях.
Избърсах лицето си с ръкава на блузата си, неспособна да не се смея с него.
Точно тогава осъзнах, че всички ни гледаха — Кълънови и върколаците — Кълънови бяха с объркани и някак отвратени изражения. Беше трудно да разчета израженията на вълците. Помислих си, че Сам изглежда нещастен.
И ето че стигнах и до Едуард, настръхнал и очевидно разочарован. Разбрах, че е очаквал напълно различна реакция от моя страна. Например да изпищя и да избягам ужасена.
Джейкъб отново издаде приличащия на смях звук.
Останалите вълци се отдръпваха, без да свалят очи от Кълънови, докато си отиваха. Джейкъб застана до мен, наблюдавайки ги как си тръгват. Съвсем скоро, те изчезнаха в мрачната гора. Само двама се поколебаха между дърветата, гледайки Джейкъб, стойките им излъчваха загриженост. Едуард въздъхна и, игнорирайки Джейкъб, дойде и застана от другата ми страна, хващайки ръката ми.
— Готова ли си за тръгване? — попита ме той.
Преди изобщо да съм отговорила, той вече гледаше към Джейкъб през мен.
— Още не съм проучил всички детайли — каза той, отговаряйки на въпрос от мислите на Джейкъб.
Вълкът-Джейкъб издаде сърдит звук.
— По-сложно е от това — каза Едуард. — Не се тревожи; ще се погрижа да е в безопасност.
— За какво говорите? — попитах аз.
— Просто обсъждаме стратегия — рече Едуард.
Главата на Джейкъб се извъртя и повдигна, гледайки лицата ни. И изведнъж той хукна към гората. Докато се отдалечаваше, забелязах за пръв път квадратно парче сгънат черен плат, вързан за задния му крак.
— Почакай — повиках аз, ръката ми се протегна автоматично, за да го хвана. Но той изчезна сред дърветата за секунди, а другите двама го последваха.
— Защо си тръгна? — попитах аз засегната.
— Ще се върне — каза Едуард. Той въздъхна. — Иска да може сам да говори.
Гледах края на гората, където Джейкъб беше изчезнал, отново подпряна на Едуард. Бях на ръба на сгромолясването от умора, но се борех.
Джейкъб отново изникна, този път на два крака. Широките му гърди бяха голи, косата му — сплъстена и рошава. Носеше само чифт черни износени дънки, ходеше бос по студената земя. Сега беше сам, но подозирах, че приятелите му се мотаеха някъде сред дърветата, невидими.
Не му отне много да прекоси полето, макар че заобиколи Кълънови отдалеч, които стояха в полукръг и си говореха тихо.
— Добре, кръвопиецо — каза Джейкъб, когато беше на няколко крачки от нас, очевидно продължаваше разговора, който бях пропуснала. — Какво му е толкова сложното?
— Трябва да обмисля всяка възможност — каза Едуард невъзмутим. — Ами ако някой се отърве от теб?
Джейкъб изсумтя при мисълта.
— Добре, тогава я остави в резервата. Ще накараме Колин и Брейди да останат. Ще бъде в безопасност там.
Намръщих се.
— За мен ли говорите?
— Просто искам да знам какво мисли да прави той с теб по време на битката — обясни Джейкъб.
— Да прави с мен?
— Не можеш да останеш във Форкс, Бела — гласът на Едуард бе успокояващ. — Те знаят къде да те търсят там. Ами ако някой ни се изплъзне и се промъкне?
Стомахът ми се сви и кръвта се отдръпна от лицето ми.