Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ала въпреки че бе изгубило душата си, това място все пак бе запазило някакви частички от миналото си. Някои дюкянчета и търговци на едро продължаваха да работят, едва свързвайки двата края с продажбата на различни стоки. Трябваше да си плащат на стражите, за да внасят неща отвън, както и за да не бъдат ограбени. Алтернативата беше да изоставят имуществото си и да напуснат града, ала малцина имаха парите или възможността да го сторят. Ето защо търговците понасяха стоически трудностите и се надяваха, че все някога ще настанат по-добри дни.
Едно подобно магазинче се стопанисваше от билкар, който навремето се радваше на репутацията на най-добрия в страната. Някога неговите баща и дядо снабдяваха с редки растения и билки лечителите на Императорското семейство, а сетне семейната традиция бе продължена от него. След като Чаросплетниците завзеха Аксками и вече нямаше Императорско семейство, билкарят не заряза призванието си, ала отказа, когато лечителят на Лорд Протектора и рода Коли му предложи да се премести в Императорската цитадела. Причините за това бяха две — едната се дължеше на обстоятелството, че потомственият знахар бе твърдо решен да запази магазинчето си, а другата произтичаше от отношението му към вещерите — той изобщо не ги обичаше и никога не им беше вярвал.
Поради това той си остана в Императорския квартал, а лечителят го навестяваше, когато се нуждаеше от нещо. Той винаги пристигаше с черна каляска, инкрустирана със злато, ескортиран от стражи с пушки, които заставаха на пост пред магазинчето, докато лекарят на Лорд Протектора пазаруваше.
Той се казваше Юкида и беше кльощав мъж с вечно сълзящи очи и провиснала бяла коса, сресана така, че да прикрива плешивината на темето му. Въпреки слабоватия си вид, той се движеше като мъж на половината от годините си, а ръцете и гласът му бяха стабилни и уверени. Робата му се полюшваше тромаво около мършавата му фигура, докато вървеше между редиците със стъкленици и платнени кесии със стрити на прах корени. Повечето полици пустееха. Фенерите, чиято функция беше да разпръсват сумрака, сякаш спомагаха за потискащата атмосфера — самият факт, че са запалени в час, когато не би трябвало да светят, бе достатъчно красноречив.
Той и билкарят — набит и закръглен мъж с тънки мустачки и енергични маниери — си размениха няколко приятелски думи, преди Юкида да му връчи списъка с онова, което му беше нужно. Собственикът на дюкянчето отиде в кабинета си, за да счука необходимите количества от различните билки, а лечителят зачака, потраквайки с пръсти по тезгяха.
— Господарю Юкида — каза някакъв глас. — Изглеждате добре.
Прозвучаването на собственото му име го сепна; той си мислеше, че магазинчето е празно. Лечителят се огледа наоколо и видя човека, който бе нарушил безмълвието. Тя стоеше до входа към задната част на дюкянчето и когато пристъпи бавно към него, очите му се разшириха от изумление.
— Дълго ви чаках — рече тя. — Цели три дни.
— Господарке Мишани — възкликна Укида, толкова смаян, че съвсем забрави, че трябва да се поклони. — Какво правите тук?
— Дойдох да ви помоля за една услуга — отвърна жената. Лицето й изглеждаше болнаво на сумрачната светлина и тя не бе облечена в обичайните за нея елегантни дрехи. Робата й бе раздърпана и мръсна, от тези, които се използваха за продължителни пътувания, а косата й бе вързана на непретенциозна конска опашка и бе втъкната под качулката на дрехата й, за да се прикрие издайническата й дължина. Никой не би могъл да каже, че тази обикновена девойка е благородничка.
— Ще те убият, ако разберат, че си тук — рече Укида, след което добави: — Могат да убият и мен, само защото съм говорил с теб. — Той се озърна притеснено, търсейки с поглед билкаря.
— Той знае — уведоми го младата жена. — Помни времето на Империята и е останал предан на аристокрацията. Предположих, че по някое време ще дойдеш тук, ето защо го помолих да те изчакам тук. — Тя се усмихна горчиво. — Зная, че това е единственото място, откъдето попълваш запасите си. Винаги си настоявал пред баща ми, че се задоволяваш само с най-доброто.
— Паметта ви е добра, господарке Мишани, но се боя, че не мога да кажа същото за преценката ви. С идването си в Аксками сте се подложили на голяма опасност. Сама ли вървяхте по улиците? Това е истинско безумие!