Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Не можеш да ме убиеш — изхъхри Авун. От ъгълчето на устата му се бе проточила пурпурна слюнка.
— Искаш ли да опитам по-силно? — попита изгърбеният старец.
Лорд Протекторът бе стиснал зъбите си толкова силно, че трябваше да положи неимоверни усилия, за да отвори уста.
— Вещерите… ще умрат с мен…
Изведнъж ужасният натиск върху органите му намаля. Не много, но достатъчно, че да му позволи отново да диша от безценния въздух. Авун изпълни дробовете си до краен предел, наслаждавайки се на усещането. Стоеше на четири крака, а кръвта капеше от устата му върху облицования с лач под.
— Интересно — рече Върховният Чаросплетник с равен глас. — Какво искаш да кажеш с това, Лорд Протекторе?
Авун забави отговора си за миг, за да подбере внимателно думите си. Те трябваше да прокарат границата между живота и смъртта. Той избърса устата си с опакото на дланта си и се вгледа в прегърбената фигура, която стоеше над него.
— Няма кой друг да води армиите ви — каза Лорд Протекторът.
— Това ли било? — подхвърли вещерът. — Само това ли можа да измислиш? Жалък си. Има толкова много подчинени — пълководци и генерали от Черната стража, — които с радост ще заемат мястото ти.
— А кой избираше тези генерали? — попита многозначително Авун. — Аз. И именно аз систематично отстранявах добрите от високите постове. Правя това от години.
Какре мълчеше. Мъжът се надигна неуверено, държейки се за плоския стомах с една ръка.
— Провери биографиите им, ако искаш — рече Авун. — Никой от тях няма опит в истинска военна кампания. Те са пазители на мира, мъже, чиято задача е била да поддържат реда в градовете ни. Старите пълководци станаха безполезни, след като започнахме да използваме Различните и Възлите, ето защо ги премахнах. Ти не обърна никакво внимание на това, Какре. Добре е да се
занимаваш както със значимите дела — той се усмихна, показвайки окървавените си зъби, — така и с по-маловажните.
Върховният Чаросплетник продължаваше да мълчи и се взираше в него през тъмните очни прорези на Маската си. Авун се добра до писалището си и се подпря на него, дишайки учестено. Имаше чувството, че се е нагълтал с натрошено стъкло.
— Помниш ли първите месеци на войната? Помниш ли как армиите ви бяха разгромявани на пух и прах от военачалниците на старата Империя? Това ще се повтори, ако ме убиеш. Няма никой, който да заеме мястото ми.
— Все ще намерим някого — изхриптя Какре, ала гласът му звучеше неуверено.
— Сигурен ли си? Знаеш ли какво точно да търсиш у един лидер? — Лорд Протекторът поклати глава. — Няма да стане. Знаеш ли колко време само ще им трябва да се запознаят с вашите сили и да групират армиите? Вие не разполагате с това време. Вашите развъдници не могат да ви снабдяват с достатъчно Различни хищници, за да охранявате територията си и да завладявате нови земи. А колкото повече хищници произведете, толкова по-бързо войските ви ще измрат от глад. Трябват ви Южните префектури, и то преди Жътвената седмица. Тази цел и сега е трудна за постигане, а ако се отървеш от мен, снижаваш шансовете си до нула. Тогава ще започне падението на силите ви и Империята постепенно ще ви разкъса, без значение дали имате фейа-кори или не. С вашите демони на покварата можете да нахлуете в един град, но не можете да го окупирате. За тази цел са ви необходими армии. Необходим съм ви аз!
Лорд Протекторът се изправи гордо пред вещера, без да позволява на болката да си проличи на лицето му, и го изгледа с безчувствения си, змийски поглед.
— Новите димни ями вече функционират. Фейа-корите също са в готовност да бъдат призовани. Трябва да си сътрудничим, иначе безценните ви манастири ще последват участта на Утракса.
С тези думи Авун излезе гордо от кабинета си. Няколкото крачки, които го деляха от завесата на входа, му се сториха най-дългите през живота му — очакваше всеки момент да бъде повален на земята и да бъде измъчван до смърт. Гневът и злобата на Какре сякаш имаха физически измерения и прогаряха дупки в гърба му. Щом излезе в коридора обаче, той вече знаеше, че е спечелил този рунд.
Двадесет и първа глава
Кайку плъзна паравана зад себе си и влезе в стаята. Глъчката на празненствата внезапно утихна.
— Днес са в особено добро настроение — отбеляза Кайлин.
— Те са идиоти — каза ядосано тъмнокосата Сестра. — Досущ като овце, които вярват сляпо на пастирите си.
Здрачаваше се и нощните насекоми подемаха дисхармоничния си концерт в гъсталака, но бяха заглушени от подвикванията, наздравиците и фойерверките, прорязващи притъмнялото небе. Къщата на Аления орден изглеждаше неестествено тиха на фона на шумното веселие. Повечето Сестри бяха в селището и наблюдаваха тържествата, които хората вдигнаха при новината за завръщането на Лусия.