Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
„Боговете не контролират. Те са по-изтънчени. Използват превъплъщения и поличби, за да сломят волата на вярващите, така че да постъпят така, както боговете искат. Няма предопределение или съдба. Всеки от нас има своя избор. Самите ние трябва да водим своите битки.“
Нейните собствени думи, които бе казала на Флен, когато приятелят й беше още жив. Точно това беше ключът — превъплъщения, поличби, изтънченост. Такива бяха пътищата на боговете. Никога нищо конкретно, никога не позволяват на вярващите да узнаят истината със сигурност, никога не правят нещо, което да не може да бъде взето за съвпадение или заблуда. Лусия се запита дали боговете не се прикриваха преднамерено. Може би им харесваше да измъчват следовниците си, като не им дават никакви конкретни доказателства за съществуването си. Дали не беше по-добре да бъдат като ткиураците — да не се прекланят пред никакви богове и да почитат единствено спомените за бележитите си предци?
А навярно боговете бяха като родители, които оставяха децата си да правят грешки и сами да решават проблемите си? Родители, които учеха децата си, че не могат да разчитат на никой друг, освен на себе си, и се намесваха само когато трябваше да им дадат някои напътствия? Дори и в случаите, когато всичко бе заложено на карта?
Ала при това положение, помисли си Лусия, поглеждайки на нещата от друг ъгъл, може би техният свят не беше единственият свят, управляван от боговете. Навярно те бяха само малки, незначителни прашинки сред звездите — просто една от безбройните култури, всяка от които жадуваше за внимание в празнотата.
Жестокостта на тази мисъл я повали на колене.
(( Никога няма да узнаеш, Лусия )) каза Ксхианг Ксхи. (( По един или друг начин истината ще те унищожи ))
Тя се вторачи в мократа трева на островчето.
— Кажи ми — изрече умолително. — Има ли изобщо надежда?
(( Има надежда )) отвърна духът. (( Защото плановете на Арикарат в известен смисъл са се обърнали срещу него. Той не очакваше Сестрите. Нито пък очакваше теб ))
— Но ние сме Различни. Произлезли сме от покварата, която той създаде. Заразата в земята, която убива реколтата и превръща децата в изроди в майчината им утроба.
(( Покварата не е болест на земята. Тя просто е ускорител на промяната. Арикарат не иска да унищожи целия живот на планетата; той все още има нужда от вас и ще се нуждае от вас още доста време, докато не бъде напълно възстановен. Повечето хора, растения и животни ще загинат, ала някои ще се приспособят и ще оцелеят. Той променя както флората на Сарамир, така и хората, които живеят тук ))
— Променя ни?
(( Променя ви, така че да можете да живеете в новия свят, който той ще сътвори. Променя ви, така че да можете да дишате въздуха, който сега е отрова за вас. Сестрите вече могат да го правят, макар и до известна степен. С течение на времето тази промяна ще се ускори. Повечето от вас ще се раждат Различни. Когато въздухът стане лош, само онези Различни, които могат да го дишат, ще оцелеят; така покварата всъщност ще ви спаси. Навсякъде другаде хората ще загинат и вещерските камъни ще бъдат извадени без никакви трудности. От твоите сънародници ))
Лусия затвори очи и съзря картините, които описваше духът. От ъгълчето на едното й око се отрони сълза.
— Тогава за каква надежда ми говориш?
(( Ти носиш надежда. Сестрите носят надежда. Арикарат нямаше никаква представа какво направи, когато се забърка с твоя вид. Намесата му положи началото на промени, които нямаше да се случат и за милион години, ако изобщо някога се случеха ))
— Тогава какви сме ние?
(( Вие сте следващото стъпало. Вие разкъсахте воала на господството — границата между физическия свят и незримия свят отвъд сетивата. В очите на боговете това е вододелът, който бележи края на вашето детство. Ти го постигаш по един начин, а Сестрите — по друг. Това няма никакво значение. Отвъд тази точка вече не сте онова, което сте били. Вие сте първите представители на наистина висшите човешки същества ))
— Значи Кайлин е била права — прошепна Лусия. — През цялото това време е била права.
(( Точно така )) потвърди духът. (( Бях осигурил безопасно преминаване из гората за теб и Сестрите, но не прострях благоволението си над тези, които не са разкъсали воала. Една от вас обаче загина и аз не можах да предотвратя това ))