Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Мураки продължи да пише. Минаха няколко часа, преди да спре, за да си починат малко ръцете й, и точно тогава забеляза писмото. Писателката се зачуди как ли бе попаднало тук и в следващия миг си спомни, че Юкида го беше донесъл. Тя го взе, разгъна го и започна да го чете. Щом привърши, дъхът й секна от изумление, а тялото й сякаш се вцепени. След малко Мураки го прочете отново, зачеркна някои от йероглифите, пак го прочете и го изгори във фенера. После седна зад писалището си и се вторачи в страницата, която пишеше.
След един час тя се изправи и отиде да търси Юкида, а меките й обувки шептяха по покритите с лач коридори на Императорската цитадела.
Авун ту Коли влезе в кабинета си с уморени стъпки. Вътре беше сумрачно и хладно, защото облицованият с лач под поглъщаше всичката топлина в помещението. Мебелировката бе оскъдна — голямо мраморно писалище, разположено пред редица стреловидни прозорци, и няколко скрина за съхранение на книжата и документите. Той поддържаше личното си пространство подредено и строго — като живота, който водеше.
Застанал на прага, той огледа нервно помещението и след като се увери, че е пусто, пристъпи вътре и остави завесата да се спусне зад гърба му.
— Добре дошъл, Авун — изхриптя Какре и Лорд Протекторът така се стресна, че подскочи и изруга.
Върховният Чаросплетник седеше зад писалището му, но поради някаква необяснима причина Авун не го беше видял. Той погледна към натрапника, чудейки се дали вещерът не бе използвал някакъв трик, за да остане незабелязан.
— Изглеждаш ми малко нервен днес — отбеляза Какре. — И имаш всички основания за това.
— Не постъпвайте прибързано, Какре — предупреди го Лорд Протекторът, но гласът му не прозвуча никак убедително. — Действията на Фарек нямат нищо общо с мен.
— Колко удобно — процеди Върховният Чаросплетник, плъзгайки се покрай писалището. — Какъв перфектно избран момент — точно след като ти направи всичко възможно, за да изтощиш силите ми. — Вещерът килна глава настрани, при което Маската му от мъртвешка кожа придоби гротескно любопитен вид. — Къде се изгуби, мой скъпи Лорд Протекторе?
Авун си наложи да се успокои и възвърна самообладанието си. Също като дъщеря си, той ценеше високо способността си да контролира емоциите си и обстоятелството, че Върховният Чаросплетник беше усетил страха му, само доказваше колко изплашен беше в действителност.
— Отидох до Ренм за да обсъдим изграждането на нова димна яма — отвърна той.
— Не можа ли да възложиш това на някой от подчинените си? — попита лукаво вещерът.
— Исках да присъствам лично там — рече Авун и пристъпи напред, за да покаже, че не се бои и няма никакви основания да се бои от каквото и да било. — Според мен една ръководна фигура трябва да се занимава както със значимите дела, така и с по-маловажните, за да не изгуби досега с реалността.
— Ето ти малко реалност! — изсъска Какре и протегна едната си възлеста ръка към събеседника си. Лорд Протекторът се сгърчи от ужасната болка — имаше чувството, че Чаросплетникът е впил сгърчените си пръсти във вътрешностите му и ги усуква така, че всеки миг ще се скъсат. Агонията го накара да се олюлее, ала мъжът стисна зъби и не изкрещя, въпреки че изгаряше от желание да го стори.
— Мислеше си, че гневът ми ще се уталожи, ако изчезнеш от погледа ми за няколко дни, така ли? — прохриптя вещерът. — А може би си мислеше, че сигурно ще забравя, нали? Че изкуфялата ми глава няма да си спомни какво си направил, когато се завърнеш? И ти като Фарек страшно си ме подценил. — Пръстите му се свиха в юмрук и този път Лорд Протекторът извика и падна на колене. По олисялото му теме избиха капки пот, а лицето му се изкриви от болка.
— Знаех си… че ще си направиш… грешни изводи… — изпъшка Авун.
— Мисля, че те познавам достатъчно добре, Авун, за да съм сигурен, че си заговорничил с Фарек да ме премахнете — изграчи Върховният Чаросплетник. — Предателството ти е втора природа. Този път обаче избра грешната страна.
— Аз… не беше… аз… — мъжът едва можеше да си поеме дъх. Какре увеличаваше болката и Лорд Протекторът я усещаше в стомаха си като нажежени ножове, които бавно се въртяха сред червата му.
— Продължаваш да отричаш? Ако предпочиташ, мога да претърся мислите ти, за да открия истината — предложи вещерът. — Само че напоследък нещо не съм толкова прецизен както преди. Последствията могат да бъдат… много неблагоприятни.