Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Какво е… какво е това място? — попита тя.
(( Това е домът на твоя враг — преди хиляди години, преди да бъде разрушен. Това е луната, която наричате Арикарат ))
Гласът на Ксхианг Ксхи прозвуча в главата й като потракване на изсъхнали клони.
(( Това не е място за създания като теб. Въздухът тук ще те отрови, а горещината ще разтопи плътта ти и ще я смъкне от костите ти. Вятърът ще избоде очите ти и ще те разкъса на парчета. Самата атмосфера ще те смачка като яйце ))
— Защо ме доведе тук? — пророни девойката.
(( За да ти покажа )) гласеше отговорът.
— Какво да ми покажеш?
(( Твоя враг ))
Лусия се огледа безпомощно наоколо.
— Не виждам нищо.
(( Пречат ти ограниченията на собствените ти възприятия. Използвай дарбата си, която те прави уникална. Слушай ))
Престолонаследничката се вслуша в съвета му. С цената на известни усилия тя започна да се успокоява, потапяйки се постепенно в упойващото състояние на вглъбен транс. Опитът я беше научил да прави това дори и сред невъобразим хаос като този, който бушуваше около нея — да се насочва навътре към себе си и да си създава тихо убежище на покоя и безмълвието, където да се оттегли. Тя застана на колене и едва сега забеляза, че продължава да е боса. Лусия положи длани върху горещата скала и се вслуша в сърцебиенето на луната.
Въпреки че бе предпазлива, злотворното въздействие на Арикарат продължаваше да атакува сетивата й — изгарящите потоци лава, клокочещата магма и раздираната от земетресения и вулкани повърхност. Беснеещата ярост на съзиданието бе ужасяваща. Лусия се поколеба за момент, страхувайки се да не бъде пометена от силата на усещането, и излезе от транса.
След миг тя започна всичко отначало, ала този път беше по-внимателна и ето че сред грохота на разкъсваната земна гръд и бученето на вулканите Лусия постепенно взе да различава мисли. Мисли тежки и масивни като континенти, които се носеха бавно под нея; сложни и неразгадаеми процеси отвъд способностите на нейния ум. Размислите на един бог.
— Чувам го… — промълви с дрезгав глас престолонаследничката, а от очите й избликнаха сълзи. — Чувам го…
(( Сега погледни )) каза й Ксхианг Ксхи и тя послушно вдигна очи към небето, където зад облаците се виждаше някакво бяло сияние, което нарастваше със стремителна бързина.
— Копието на Джурани — прошепна Лусия. В следващия миг цялото небе избухна сред ослепително бяла светлина, земята се разтърси тъй, сякаш бе настъпил краят на света и престолонаследничката запищя, когато метеорът се стовари с цялата си тежест върху нея.
Когато дойде на себе си, видя, че лежи на малко островче твърда земя в пещерата на Ксхианг Ксхи, а лицето и косата й са оплескани с кал. Цялата разтреперана, тя се изправи и и отново погледна към духа. Той продължаваше да се рее в мъглата пред нея — аморфно привидение от дим с дълги пръсти, наподобяващо детска рисунка на кошмар, от което струеше всепроникваща печал и тъга.
Тя си пое дълбоко въздух, за да дойде на себе си, и надигна глава.
— Това беше моментът, когато боговете унищожиха Арикарат — рече тя. — Когато армията, предвождана от родителите му Асантуа и Джурани, му е обявила война; и собственият му баща, богът на огъня, го погубва с копието си.
(( Това е твоето тълкувание. Примесено е с мита, ала съдържа зрънце истина, както повечето легенди ))
Девойката се намръщи.
— Но духът от Алскайн Мар ми каза точно това.
(( Духът от Алскайн Мар не е достатъчно стар, за да си спомни, нито пък е достатъчно мъдър, за да разбере. Духовете знаят много неща, ала им липсва опит ))
Това беше нещо ново. Никога досега не й беше хрумвало, че духовете могат да грешат. Престолонаследничката знаеше, че понякога бяха упорити лъжци, но винаги бе имала вяра във върховната им мъдрост. Да чуе, че дори те бяха смятани за невежи от това същество, бе просто потресаващо.
— А какво е твоето тълкувание? — попита тя, очаквайки със страх отговора му.
(( Няма да го разбереш. Твоето знание се основава на знанието на предците ти и изминава дълъг и бавен път до истината. Просто така е устроен твоят вид. Вие винаги вярвате, че знаете всичко, което ви трябва да знаете, а това, което не знаете, обяснявате по други начини. Впоследствие другите поколения се присмиват на невежеството ви и правят същата грешка, след което и на тях им се присмиват. Истината се постига постепенно, Лусия. Каквито и отговори да ти дам, няма да повярваш в тях, дори и да си в състояние да ги проумееш ))