Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Изглеждаш ми ядосана — рече Кайлин.
— Да — отвърна Кайку. Тя не носеше одеждите на Аления орден, защото след пристигането им бе дошла направо тук; щом видя, че членовете на Либера Драмач ги очакват, остави Лусия в техните ръце и побърза да се види с Кайлин.
— Заради тях ли? — попита високата жена и посочи към паравана.
— И заради това — отвърна тъмнокосата Сестра.
Предводителката на Аления орден стоеше права, а светлината на фенера хвърляше отблясъци по гримираното й лице. До едната стена имаше маса със сгънати рогозки под нея, ала високата жена нито извади някоя, нито предложи на Кайку да седне. От тъмнокосата Сестра струеше някаква враждебност, която не допадаше никак на Кайлин.
— Те си мислят, че това е победа! — извика Кайку. — Мислят си, че се завръщаме триумфално! От целия отряд останахме една шепа хора, а единственото, което ги интересува, е, че Лусия се е върнала и носи със себе си някакво… обещание. Това е всичко. Нищо не може да оправдае всичките тези смърти… смъртта на Фаека. Тя няма да им каже и дума за онова, което се случи в тази проклета гора, освен че духовете ще ни помогнат, когато му дойде времето.
— Тя им носи надежда — рече меко Кайлин. — А тях ги интересува само това. Те не искат да знаят каква е била цената — единственото, от което са се опасявали, е било смъртта на спасителката им. Може да са глупави, но не бива да забравяш, че са и отчаяни. Ако я бяхме изгубили, те щяха да се обезкуражат завинаги. — Тя изгледа подозрително събеседничката си. — Много съм ти благодарна, Кайку. За пореден път се представи страхотно. Успя да я върнеш жива.
— Не съм сигурна, че ме интересува твоята благодарност — отбеляза тъмнокосата Сестра.
Кайлин не отговори. Нека Кайку кажеше всичко, което искаше да каже. Нямаше никакво намерение да й вади думите от устата една по една.
— Не трябваше да изпращаш Фаека с нас — рече Кайку, но по тона й високата жена предположи, че не това е причината за гнева й.
— Не биваше да се съгласяваш да дойде с теб — отговори й предводителката на Аления орден. — Доколкото си спомням, ти не каза нищо, когато разбра, че тя ще дойде с теб.
— Тя беше прекалено чувствителна — измърмори Кайку. — Това я накара да полудее. Може би щеше да се възстанови, ако бе излязла от това проклето място. Кракът й изобщо не трябваше да стъпва там.
Кайлин замълча; нямаше какво да каже на Сестрата. Никой от тях нямаше и най-малка представа какво ги очаква в гората Ксу, преди Лусия и придружителите й да проникнат вътре. Бе напълно безсмислено да се обвиняват. Кайлин чувстваше загубата на Фаека също тъй остро, както и Кайку, макар и поради съвсем различни причини — тя скърбеше заради гибелта на една Сестра от драгоценния си Орден, а Кайку — задето бе изгубила приятелка.
— Ами Лусия? — попита тя. — Как е Лусия?
— Зле — въздъхна по-младата Сестра и закрачи нервно из помещението. — Хладна. Дистанцирана. Затворена в себе си. Ала след срещата с Ксхианг Ксхи поне съзнанието й се проясни. Вече не е замечтана и отнесена както преди. Ако се държи необщително, това е защото тя самата го е решила, а не поради някаква друга причина. Не зная коя от двете предпочитам — дали предишната или сегашната Лусия. И двете състояния са еднакво лоши.
Като наблюдаваше езика на тялото й, Кайлин стигна до извода, че събеседничката й съвсем скоро ще изплюе камъчето, което я тормози, и просто отлага момента. Навярно се боеше да повдигне въпроса, ала доколкото познаваше Кайку, характерът й всеки момент щеше да изтласка онова, което я вълнува, на бял свят.
— Трябва да знам — рече внезапно по-младата Сестра. — Аления орден. Трябва да знам. — Тя застина на едно място и изгледа съсредоточено Кайлин. — Какво правим всъщност?
— Спасяваме Сарамир.
— Не! — извика Сестрата. — Искам да ми кажеш истината! Какво ще се случи след това?
Предводителката на Аления орден се смути за миг.
— Знаеш това, Кайку — рече меко тя.
— Кажи ми пак.
Високата жена остана загледана в нея за известно време, след което извърна поглед.
— Ще заемем мястото на чаросплетниците — каза тя. — Ще се превърнем в лепилото, което споява цялото ни общество. — Тя се обърна и очите й срещнаха тези на Кайку. — Но няма да има конфликт между нас. Ние не сме като вещерите. Няма да се избиваме по заповед на господарите си, нито пък ще използваме способностите си, за да убиваме съперниците им. Изобщо няма да имаме господари.