Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Тогава какво можеш да ми кажеш? — попита престолонаследничката, разпервайки ръце. — Какво трябва да узная?
(( Вече си научила много, но не е достатъчно )) отвърна духът. ((Знаеш, че отломките от Арикарат, които са паднали на твоята планета, са донесли със себе си частици от съществото, което е живяло там. Знаеш, че това същество все пак е притежавало достатъчно сила, за да създаде Чаросплетниците, и че те вършат неговото дело, без изобщо да знаят, че нещо ги контролира. Но ти не знаеш какви са намеренията на вещерите. Никой от вас не знае. Мислите си, че те искат да завладеят колкото се може повече земя. Ала завоюването на територия не е истинската им цел, а само стъпка от плана на Арикарат. Те нямат намерение да се разпрострат отвъд Сарамир. Нямат никаква нужда от това ))
Лусия чакаше ужасена следващите му думи. Толкова много неща, в които бе твърдо убедена, се оказваха просто илюзии и се сгромолясваха с гръм и трясък, а Ксхианг Ксхи се рееше в мъглата и придобиваше все по-тъмни оттенъци.
(( Те променят вашия свят, Лусия. Искат да го направят като дома на своя господар. Подготвят го за неговата поява ))
Изведнъж девойката съзря отново черната равнина и кафявите облаци и усети вкуса на сяра в устата си, от който й прилоша, а коленете й потрепериха. Зловещите съоръжения, които Чаросплетниците бяха издигнали, машините, димните ями — всичко това бяха инструменти, чрез които се опитваха да превърнат света в мрачна и отровна пустош. От Сарамир щяха да разпространят заразата над целия Близък свят и отвъд великите океани, които никой, освен тайнствените изследователи на Итрикс, не бе прекосявал; тогава дори чуждите и далечни земи, намиращи се там, щяха да бъдат погълнати, и окото на Нуки нямаше никога вече да изгрее над света, защото щеше да ослепее завинаги.
(( В езика ви няма дума за онова, което правят вещерите )) продължи Ксхианг Ксхи. (( Други култури на други места далеч, далеч от тук имат наименования за този процес, ала те няма да означават нищо за вас. Стига ви да знаете само това — ако не спрете Чаросплетниците по един или друг начин, с вашия свят е свършено ))
Бледите очи на Лусия изглеждаха леденостудени, когато отново вдигна поглед към прастарото създание.
— Било заради Арикарат, било заради другите богове.
(( Ти си изключително мъдра за своя вид. Духът от Алскайн Мар се оказа прав поне за това. Някога Арикарат беше много могъщ — колосално присъствие в Чаросплетието. Ако се завърне, той отново ще поведе война срещу онези създания, които наричате богове. Те се страхуват от него. Копието на Джурани може да порази и вашата планета ))
Лусия стисна зъби. Отне й известно време, докато разбере, че е бясна.
— Значи боговете са злобни и отвратителни — рече тя, — щом искат да накажат нас за собствените си грешки. Да се бяха справили с врага си още първия път.
(( Дори боговете правят грешки )) гласеше отговорът на Ксхианг Ксхи. (( Твоят народ има едно предание за Сивата пеперуда и Нишката на покварата, което само може да затвърди вярата ти в това ))
— И къде са сега боговете? — извика Лусия.
(( Не зная отговора на този въпрос )) рече духът. (( Техните пътища са неведоми за мен, както моите са неведоми за вас. Всички неща са преходни и всяко нещо изглежда незначително пред по-голямото от него. Навярно вашата война дори не е достойна за презрение в очите на тези създания. Навярно всичко, което вършите в името на своите богове, остава незабелязано. Или пък те наблюдават всеки ваш ход, но чакат по неизвестни за вас и мен причини. Не зная. Боговете не се намесват, освен ако не е абсолютно наложително ))
Лусия се опита да потисне гнева си. По принцип тази емоция не й бе особено присъща, ала в момента се чувстваше ужасно ядосана. Толкова много хора бяха умрели, за да стигне до тук, а какво научи? Че целта на борбата им е да коригират грешката, допусната от боговете, и че бяха толкова незначителни, че тези богове дори нямаше да ги видят.
Не. Не можеше да повярва в това. Когато беше дете, лунните сестри бяха изпратили децата си, за да я спасят от шин-шините. Освен това знаеше, че Кайку на няколко пъти бе подтиквана от Императора на боговете към действия, които не би извършила в противен случай.
И въпреки това… ами ако лунните деца бяха само духове без никаква връзка с богините на луната? Бе напълно възможно да са спасили Лусия, ръководени от някакви свои причини. По принцип духовете бяха доста капризни, а Лунните деца бяха безумни според човешките стандарти. Ами ако сънищата на Кайку бяха точно това — сънища, провокирани от вярата.