Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Зная по-добре от теб рисковете, които съм поела, Юкида — рече невъзмутимо. — Искам да предадеш това писмо на майка ми.
Лечителят поклати уплашено глава.
— Господарке Мишани, така ще изложите живота ми на голям риск!
— Няма никакъв риск. Можеш да го прочетеш, ако искаш. — Тя извади писмото от пояса на робата си и му го подаде. Нямаше печат.
Юкида го изгледа подозрително. Мишани беше сигурна, че в момента мъжът се чудеше към кого трябваше да бъде по-лоялен. От една страна, той бе обвързан с клетва за вярност към семейството й, което включваше и нея, защото тя продължаваше да бъде официално част от рода Коли. От друга страна обаче, всички прислужници знаеха, че Мишани вече не е добре дошла в това семейство и че баща й най-вероятно щеше да я екзекутира, ако я спипаше. Най-малкото щеше да я затвори някъде и да я подложи на разпит. Участието й в заговора по отвличането на Лусия вече бе широко известно, макар и да не бе получило официално потвърждение, както и участието й в бунта в Зила преди няколко години. Чаросплетниците нямаше да проявят никаква милост, ако им паднеше в ръцете, и щяха да се отнесат по същия начин към всеки, който й помогнеше.
— Вземи го — настоя жената. Тя си спомни как Юкида я беше лекувал като малка и как се бе грижил за драскотините и ожулванията й. Нямаше да я предаде; бе абсолютно сигурна в това. Въпросът беше дали щеше да й помогне.
Най-накрая лечителят все писмото и го разгъна. Никъде не пишеше получател или подател — целият текст се състоеше от дузина вертикални колонки с пиктограми от Висшия сарамирски.
— Това е стихотворение — каза той. „При това не много добро“, добави на ум.
— Да — кимна Мишани. — Моля те да го предадеш на майка ми. Няма нужда дори да споменаваш, че е от мен. Никой няма да разбере.
— Чаросплетниците ще разберат — изтъкна лечителят. — Нищо не може да остане скрито за тях.
— Наистина ли вярваш в това? — попита жената. — Не смятах, че се поддаваш на евтиното им всяване на страх.
— Могат да зърнат вината в съзнанието на човека — каза Юкида.
— Само ако имат основание да я търсят там — отвърна Мишани. — Повярвай ми, господарю Юкида. Живяла съм дълго време с хора от Аления орден и съм наясно с много неща. Зная какво могат и какво не могат вещерите. Има риск, но той изобщо не е голям. Ти си единствената ми надежда.
Юкида я изгледа преценяващо, сетне сгъна писмото и й се поклони.
— Ще изпълня молбата ви — обеща той.
— Имаш най-дълбоката ми благодарност — кимна Мишани и отвърна на поклона му по начин, който не подхождаше на високия й ранг. Това бе съвсем преднамерено — тя познаваше добре лечителя и знаеше, че арогантността няма да доведе до нищо, въпреки че мъжът все още беше неин слуга. Това го смути и същевременно го накара да се почувства леко засрамен.
Мишани се шмугна обратно във входа, водещ към задната част на магазинчето, и в същия миг билкарят се върна от кабинета си. Юкида плати за болките и си тръгна, скрил писмото до Мураки ту Коли под робата си.
Съпругата на Лорд Протектора седеше зад писалището си в малката си стая, а перото й драскаше по пергамента под светлината на фенерите. Липсата на прозорци издаваше, че за нея няма голямо значение дали навън е ден или нощ, а и бездруго Мураки нямаше никакво желание да вижда забуленото в зловонни изпарения око на Нуки. Като се изключат редките случаи, когато вечеряше със съпруга си, тя почти не напускаше тази стая. Тъкмо привършваше новия си роман за приключенията на Нида Джан и бе погълната изцяло от света, който сама си беше създала, понесена на крилете на развъзката. Част от нея не бе особено доволна от бързината, с която напоследък завършваше книгите си, защото тя се гордееше изключително много с работата си, ала въпреки че последните й истории не бяха брилянтно изпипани като старите, те в никакъв случай не можеха да бъдат наречени слаби.
Тя не чу как Юкида извести със звън появата си, нито пък обърна внимание на обстоятелството, че влиза непоканен. Подчинените й отдавна се бяха научили да не чакат отговора й, защото тя никога не ги забелязваше. Ето защо лечителят влезе, поклони се и остави някакво писмо на края на писалището й. Докато правеше това, мъжът й хвърли бърз поглед, забелязвайки, че лицето й има блед и болнав вид. Лош въздух и лоши хранителни навици, съчетани с липса на физически упражнения и слънчева светлина. Юкида си помисли, че ако продължеше в същия дух, Мураки съвсем скоро щеше да се разболее. Беше я предупредил за това и бе дръзнал да каже и на Авун, но нито един от двамата не обърна внимание на думите му. Той се поклони почтително и излезе тихомълком от стаята.