Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Една сутрин видяха край близкия пристан черен нийсански кораб с квадратни платна.
— Каква е тази миризма? — попита Гарион един от моряците.
— С този кораб прекарват роби — отговори мрачно морякът. — Може да усетиш вонята от двадесет мили, когато плаваш в морето.
Гарион погледна грозния черен кораб и потрепери. Барак и Мандорален прекосиха палубата и се присъединиха към Гарион край перилата.
— Прилича на шлеп — отбеляза Барак с натежал от презрение глас. Исполинът беше гол до кръста и косматото му тяло лъщеше от пот.
— Прекарва роби — каза Гарион.
— Мирише на отворен канал за нечистотии — оплака се Барак. — Един хубав пожар добре ще го поочисти.
— Жалък занаят, милорд Барак — намеси се в разговора Мандорален. — Но Нийса търгува с нещастията на хората от незапомнени времена.
— Този пристан драсниански ли е? — попита Барак с присвити очи.
— Не — отвърна Гарион. — Моряците казват, че всичко отсреща принадлежи на Нийса.
— Това е срамно — изръмжа Барак.
Група облечени в ризници мъже с черни наметки прекосиха кея и се насочиха към мястото, където беше хвърлил котва нийсанският кораб.
— Охо! — подхвърли Барак. — Къде е Хетар?
— Долу, при конете — отговори Гарион. — Какво има?
— Наглеждай го. Тези са мурги.
Нийсанските моряци с обръснатите глави отвориха един капак на палубата и грубо изкрещяха някакви заповеди към трюма. Редица изтощени мъже бавно излязоха на палубата. На вратовете им имаше железни халки; дълга верига ги държеше приковани един към друг.
Мандорален настръхна и започна да ругае.
— Какво има? — попита Барак.
— Това са аренди! — възкликна рицарят. — Бях чувал за това, но не вярвах.
— Какво си чувал?
— От няколко години из Арендия се носи отвратителен слух — отговори Мандорален с побеляло от ярост лице. — Казваха ни, че някои от нашите благородници при възможност увеличавали богатствата си, като продавали своите крепостни селяни на нийсанците.
— Изглежда, че не е само слух — отбеляза Барак.
— Гледай! — изръмжа Мандорален. — Виждаш ли герба върху туниката на ей онзи там? Това е гербът на Воу Торал. Знаех, че барон Воу Торал е голям скъперник, но никога не съм мислил, че е безчестен. Когато се върна в Арендия, ще го изоблича публично.
— И какво добро ще донесе всичко това? — попита Барак.
— Ще бъде принуден да ме предизвика — мрачно измърмори Мандорален. — Ще докажа, че е негодник, като отнема живота му.
Барак вдигна рамене.
— Крепостни селяни или роби — има ли въобще разлика между тях?
— Крепостните имат права, милорд — заяви Мандорален. — Техният господар е длъжен да ги защитава и да се грижи за тях. Когато получаваме званието рицар, даваме клетва, с която се задължаваме да правим това. Такава долна сделка би опетнила честта на всеки истински арендски рицар. Няма да видя миг покой, докато не отнема жалкия живот на подлия барон Торал.
— Интересно хрумване — рече Барак. — Може би ще дойда с тебе.
На палубата излезе Хетар и Барак веднага отиде при него и започна тихо да му говори, като хвана здраво едната му ръка.
— Накарай ги да поскачат — викна един от мургите. — Искам да видя колко от тях са куци.
Широкоплещест, набит нийсанец размаха дълъг камшик и започна сръчно да шиба краката на окованите мъже. Робите започнаха трескаво да танцуват върху кея.