Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Значи очевидно е, че не сте получавали никакви новини от Келдар и стареца.
— Не, милейди — отговори Дроблек. — Нищо не е достигало до нас. Те тук ли трябва да бъдат?
— Така казаха. Или трябваше да ни чакат тук, или да оставят някакво съобщение за нас.
— Навсякъде в Нийса е много трудно да изпратиш съобщение — обясни Дроблек. — На хората тук не може да се разчита. Принцът и баща ви може да се намират някъде в северните части на страната и е много вероятно пратеникът им да е объркал пътя. Веднъж изпратих съобщение до място, което беше отдалечено на по-малко от десет левги оттук. Трябваше да чакам шест месеца, докато пристигне. Нийсанецът, който трябваше да го предаде, попаднал на някаква пътека с плодове, подобни на ягоди. Намерихме го, седнал по средата на пътеката, усмихнат до уши… — Дроблек направи гримаса и добави: — По него беше израснал мъх.
— Мъртъв ли беше? — попита Дурник.
Дроблек сви рамене.
— Не, просто твърде щастлив. Много беше харесал плодовете. Доколкото зная, все още продължава да си седи там.
— Колко широка е мрежата ви тук, в Стис Тор? — попита леля Поул.
Дроблек скромно разпери подпухналите си ръце.
— Струва ми се, че успявам да събирам разни сведения оттук-оттам. Разполагам с няколко души в двореца и с един дребен чиновник в толнедранското посолство. Толнедранците правят много щателни проверки. — Той се ухили дяволито. — По-лесно е да им позволя да свършат цялата работа и после да откупя сведенията.
— Ако вярваш на онова, което ти казват — вметна Хетар.
— Никога не приемам без проверка думите, които чувам — каза Дроблек. — Толнедранският посланик знае, че съм купил едного от хората му. От време на време се опитва да ме препъне с фалшива информация.
— А на посланика известно ли му е, че ти знаеш?
— Разбира се. — Дебелият мъж се засмя. — Ала той смята, че не се отнасям сериозно към факта, че той знае, че аз знам. — Той отново се изсмя. — Ужасно е сложно, нали?
— Повечето драсниански интриги са такива — отбеляза Барак.
— Означава ли нещо за теб името Зедар? — попита леля Поул.
— Чувал съм го, естествено.
— Свързвал ли си е той със Салмисра?
Дроблек се намръщи.
— Не мога да отговоря със сигурност. До ушите ми не е достигало такова нещо, ала това не означава, че не е установил връзка с нея. Нийса е мрачна, потайна страна, а палатът на Салмисра е най-страшното място в цялото кралство. Не бихте повярвали, ако чуете какви неща стават там.
— Бих — каза леля Поул. — А вероятно стават и неща, за които вие дори не сте започнали да се досещате. — Вълшебницата се обърна към спътниците си. — Мисля, че работата ни е в застой. Не можем да направим никакво движение, докато не получим съобщение от Силк и Стария Вълк.
— Бих ли могъл да ви предложа къщата си? — попита Дроблек.
— Смятам, че е по-добре да останем на кораба на капитан Грелдик — отговори тя. — Както казахте, Нийса е мрачна страна и аз съм убедена, че толнедранският посланик е купил някои от хората във вашето учреждение.
— Естествено — съгласи се Дроблек. — Ала аз зная кои са.
— По-добре да не рискуваме — рече Поулгара. — Има известни причини, поради които тъкмо сега трябва да избягваме толнедранците. Ще останем на кораба и ще се скрием от любопитните погледи. Уведомете ни веднага щом пристигне Келдар или се свърже с вас.
— Разбира се — откликна Дроблек. — Ала все пак трябва да изчакате, докато дъждът попрестане. Чуйте само как вали!
Тежките капки барабаняха по покрива с почти гръмотевичен трясък.
— Това дълго ли ще трае? — попита Дурник.
— Обикновено трае около час. През този сезон вали всеки следобед.
— Предполагам, че дъждът охлажда въздуха — рече ковачът.
— Съвсем незначително — отговори драснианецът. — Най-често само още повече влошава нещата. — Изтри потта от тлъстото си лице.
— Как издържате да живеете тук? — попита Дурник.
Дроблек се усмихна добродушно.
— Дебелите мъже не се движат прекалено усилено. Тук печеля много пари, пък и играта, която съм захванал срещу толнедранския посланик, непрекъснато държи ума ми зает. Не е чак толкова лошо, след като свикнеш. Много ми помага сам да си повтарям тези думи.
После престанаха да приказват, седяха и слушаха как поройният дъжд барабани по покрива.
ГЛАВА 25
През следващите няколко дни останаха на кораба на Грелдик, очаквайки новини от Силк и господин Улф. Се’недра се възстанови от неразположението си и се появи на палубата, облечена в светла туника, каквито носеха дриадите. Гарион си помисли, че дрехата скрива тялото й в не по-голяма степен, отколкото роклите на нийсанските жени. Когато момъкът твърде упорито настоя момичето да облече още нещо, принцесата просто се изсмя в лицето му. С целенасоченост, която го накара да заскърца със зъби, Се’недра повторно се зае със задачата да го учи да пише и чете. Двамата седяха заедно на уединено място на палубата, измъчвайки се с една досадна книга, посветена на толнедранската дипломация. На Гарион започна да му се струва, че цялата работа ще продължава вечно, макар че умът му беше много пъргав и усвояваше нещата изненадващо бързо. Се’недра проявяваше крайна нехайност, когато трябваше да го похвали, макар че очакваше, сякаш останала без дъх, всяка негова следваща грешка; както личеше по всичко, принцесата изпитваше голямо удоволствие при всяка възможност да му се присмее. Близостта й и лекият й, нежен аромат го разсейваха. Двамата седяха близо един до друг и Гарион се потеше почти толкова от случайното докосване на ръцете, раменете или бедрата им, колкото и от климата. Понеже и двамата бяха млади, тя проявяваше нетърпение, а той упоритост. Лепкавата влажна топлина ги правеше раздразнителни, така че много по-често уроците прерастваха в заяждане, вместо да бъдат само занимания по четене и писане.