Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Наистина ли мислиш така, Белгарат? — каза тя с почти момичешки трепет, който ми подсказа, че настоящата кралица е още съвсем млада.
— Ти винаги изглеждаш добре, сладурче — отвърнах й аз.
Обръщението ми най-вероятно бе сметнато за непростимо светотатство от евнусите, но не забелязах Селмисра да се раздразни от него.
— Уважаемият гост поздравява Нетленната Селмисра — провъзгласи хорът.
— Дали няма да можем да минем и без това? — попитах аз и махнах с ръка към коленичилите, припяващи идиоти. — Ние с теб трябва да си поговорим, а тези приятелчета само ще ни разсейват.
— Лична аудиенция ли искаш, Белгарат? — Кралицата изопна гръб като доволна котка.
Отвърнах с най-мръснишката усмивка, която успях да докарам.
— За нас ще е удоволствие да изслушаме Древния Белгарат насаме — заяви тя на своите слуги. — Имате позволението ми да се оттеглите.
— Но…! — чух да промърморва гневно един от евнусите.
— Ти можеш да останеш, ако искаш, Кае — каза с безразличие Селмисра на протестиращия. — Но знай, че никой смъртен не може да изслуша разговора ни с ученика на Алдур и после да напусне тази зала, без да се прости с живота си. Върви си и живей или пък остани и… умри.
На това девойче определено не му липсваше стил. Тронната зала се опразни на мига.
— Е — каза тя след известно време, — сега, след като сме вече сами… — И остави изречението си недовършено.
— Само не се опитвай да ме съблазняваш, сладурче, мога да ти бъда баща.
Селмисра се засмя. Това бе единственият път, в който съм виждал или чувал някоя от около стоте Селмисри да прави нещо подобно.
— Нека да минем по същество, Селмисра — предложих делово аз. — Тръгнал съм към западните кралства по работа и си мисля, че ти би могла да ме осведомиш по някои важни за мен въпроси.
— Слухът ми попива думите ти, Древни — каза тя и на лицето й се изписа физиономия, твърде неопределена, за да я свържа с конкретно послание. За разлика от повечето си предшественици, тази Селмисра май се отличаваше с доста бърз ум, и което бе още по-странно, със силно развито чувство за хумор. Набързо смених подхода си. Интелигентна Селмисра — това можеше да се окаже доста опасна новост.
— Ти, естествено, знаеш за случилото се в Малория — започнах аз.
— Да — отвърна ми тя простичко. — Моите поздравления.
— Благодаря.
— Не искаш ли да седнеш тук? — покани ме Кралицата-Змия, след което се надигна леко и потупа свободното място до себе си.
— А-а… благодаря, но прав мисля по-добре. Алория вече е разделена на четири самостоятелни кралства.
— Да, знам. Как успя да накараш онзи твърдоглав Черек да се съгласи на това?
— Не аз, а Белар го убеди.
— Черек наистина ли е чак толкова набожен?
— Не че му хареса, но поне видя ползата от всичко това. Сега Сферата е у Рива, а той е на Острова на бурите. Може би няма да е зле да предупредиш морските си капитани да не се навъртат наоколо. Черек разполага със солидна военна флота, готова да потопи всеки съд, който се приближи на по-малко от петдесет мили от острова на Рива.
В безцветните й очи проблясна едва доловима искрица.
— Знаеш ли, Белгарат, току-що ми хрумна една много интересна мисъл.
— Нима?
— Рива женен ли е вече?
— Не. Все още е ерген.
— Можеш да му предадеш тогава, че аз също не съм омъжена. Това съвпадение не те ли навежда на мисълта за една доста интересна възможност? Защото мен определено ме води натам.
Замалко не се задавих с безобидния — поне наглед — плод, който тъкмо бях решил да опитам след дълги колебания.
— Не говориш сериозно, нали?
— Струва си да се помисли по въпроса? Ниисийците са малък народ и от тях не стават много добри войници. Марагското нашествие беше явно доказателство за това. Ако двамата с Рива се оженим, този брак би могъл да сложи началото на едно доста интересно съюзничество.
— Ако не ме лъже паметта, правилата ти забраняват да се омъжваш.
— Правилата са пълна досада, Белгарат. Хора като мен и теб могат да ги пренебрегват когато си поискат. Нека назовем нещата с истинските им имена. Аз съм формална владетелка на една слаба нация и това определено не ми харесва. Вместо това бих предпочела да имам в ръцете си истинска сила. Един съюз с алорните ще ми я даде.
— Това би означавало да погазиш традициите.
— Традициите са като правилата, Белгарат. Създадени са, за да бъдат пренебрегвани. Исса спи непробуден сън от доста време насам. Светът се променя и ако Нийсия не го последва, тя ще е обречена да остане в задния двор на историята. Смятам, че бих могла да бъда онази, която ще промени хода на събитията.