Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Още в онези времена Гората на дриадите беше прочута с многовековните си букове и с почти неземното спокойствие, което излъчваше. Хората имат навика да си измислят странни религии, в пълен разрив с ежедневния им живот. Дриадите, от друга страна, живеят в своята религия, затова и не им се налага да говорят и дори да мислят за нея.
Прекарах почти седмица в тяхната гора, преди да успея да мярна дриада. Дриадите са кротки дребни същества, които предпочитат да си нямат работа с непознати, освен в определени периоди от годината. Както сами се сещате, те всичките са жени, затова им се налага все пак да контактуват понякога с мъжки индивиди — от всевъзможни видове — за да могат да осигурят потомството си.
(Няма какво повече да ви обяснявам, убеден съм, че картинката вече ви е ясна.)
Не съм се опитвал да открия дриади. На теория те също са чудовища, макар и не толкова страшни, каквито са елдраците и алгоротите.
Очевидно бе дошъл пак един от онези особени периоди на годината, защото дриадата, която срещнах, бе загърбила всичките си задръжки и се опитваше да ме спипа на всяка цена. Когато я видях за пръв път, тя беше застанала по средата на една горска пътека, по която тъкмо бях поел. Косата й беше огненочервена. Самата дриада беше дребничка на ръст, но лъкът, който бе опънала до скъсване, изглеждаше съвсем истински.
— По-добре спри — посъветва ме тя.
Щом се убеди, че нямам намерение да бягам, тутакси стана ужасно добронамерена. Каза ми, че се нарича Ксана и че има планове за мен. Дори ми се извини за лъка. Обясни, че пътниците напоследък минавали доста рядко през гората и затова всяка дриада със съответната мисъл в главата трябвало да бъде доста внимателна, за да не ги изпусне.
Опитах се да й обясня, че онова, което ми предлага, е много неуместно, но тя не пожела дори да ме изслуша. Оказа се страшно твърдоглаво малко същество.
(Смятам да прескоча последвалия епизод, най-малкото защото той няма пряко отношение към историята, която се опитвам да ви разкажа.)
Дриадите обикновено поделят всичко помежду си и Ксана не се поколеба да ме представи на своите сестри. Те до една ме глезеха на поразия, но всичките им грижи и усмивки не можеха да скрият факта, че аз всъщност съм техен пленник или по-скоро роб, за да наречем нещата с истинските им имена. С всеки изминал ден положението ми ставаше все по-нелепо. Аз обаче бях решил да не правя кой знае какъв въпрос от това. Усмихвах се колкото можех и чаках да ми се отдаде подходяща възможност. Още първият път, щом останах сам, аз се преобразих на вълк и изчезнах в гората. Те ме търсиха, естествено, само дето не знаеха какво точно да търсят. Това ми позволи да им се измъкна без всякакви проблеми.
Достигнах северния бряг на Горската река, преплувах до отсрещния бряг и там отръсках козината си от водата. Между другото, ето ви един полезен съвет — ако сте приели формата на животно с дълга козина и ви се е наложило по някаква причина да се намокрите, преди да си възвърнете човешкия облик не забравяйте да изтръскате водата. В противен случай след трансформацията дрехите ви ще се окажат прогизнали.
Вече бях в Нийсия, което значеше, че повече няма защо да се притеснявам от дриадите. Вместо това започнах да си отварям очите за змии. Нормалните хора правят всичко възможно, за да намалят числеността на змиите около местата, където живеят. За нийсанците обаче змията е част от религията и затова те не смеят да вдигнат и пръст срещу влечугите. Още през първия ден в онова вонящо блато бях ухапан цели три пъти, което ме накара да бъда изключително внимателен. За мой късмет, пак благодарение на магическите ми умения, отровата им не можеше да ми навреди кой знае колко, но пък ухапването от змия трудно може да мине за приятно усещане.
Войната с марагите беше променила сериозно нийсанското общество. Преди нея нийсанците разчистваха обширни терени сред джунглата, за да строят градове, които после свързваха с не зле поддържани пътища. Но пътищата си имат и един сериозен недостатък — те са идеалният маршрут за вражески нашествия. Градовете пък говорят за голямо струпване на хора, което предполага и изобилие от ценности за грабене. Селмисра бе осъзнала това и беше заповядала на своите поданици да се пръснат и да позволят на джунглата да си възвърне изгубените територии. Единственият град в Нийсия сега беше столицата Стис Тор и тъй като пътят ми към западните кралства и без друго минаваше оттам, аз реших да удостоя Змийската кралица с посещението си.