Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
От марагското нашествие бяха изминали почти сто години, но наоколо все още се срещаха следи от опустошителната война. По стените на изоставените, потънали в избуяла растителност градове личаха следи от отколешните пожари и разрушения, причинени от обсадните машини. Ниисийците отдавна вече отбягваха тези неприветливи руини.
Управлението в Нийсия би могло спокойно да мине за теокрация. Селмисра беше не само кралица, но и Върховна жрица на Бога-Змия. Което значеше, че когато тя заповяда нещо на своите поданици, те й се подчиняват безпрекословно, дори ако им се нарежда да живеят в храсталаците заедно със змиите.
Достигнах Стис Тор уморен до припадък и гладен като вълк. Човек трябва много да внимава какво яде в Нийсия. Кажи-речи всяко растение наоколо — както и голяма част от птиците — съдържат някакъв наркотик, отрова, или пък и двете едновременно.
Открих сала и с него се добрах до нужния бряг на Реката на Змията, а оттам и до Стис Тор. Ниисийците са доста въодушевен народ. Останалите народи търсят източник на това вдъхновение в религиозната си вяра, но хората-змии са открили далеч по-пряк, поне според собствените си разбирания, път към религиозното откровение. Джунглите им са пълни с всевъзможни растения със странно въздействие върху човешкия организъм, а ниисийците винаги са си падали по крайностите. Някога познавах един нийсиец, който беше пристрастен едновременно към девет различни наркотика! Той беше най-щастливият човек, когото някога съм познавал. Но все пак мисля, че не е много добра идея да повериш проектирането на дома си на човек, който търси вдъхновение по химически път. Не само че на строителите после им се завива свят като погледнат плановете, но и къщата ти се оказва претъпкана с разни странни детайли. Като например стълбища, които не водят заникъде; стаи, към които няма врати; врати, от другата страна на които те чака само празнота и прочие архитектурни неудобства. Всичко това, естествено, е боядисано в цветове, за които дори не са измислени имена и които няма да срещнете в нито една дъга.
Вече знаех къде се намира палатът на Селмисра, тъй като двамата с Белдин го бяхме посещавали по време на марагското нашествие. Затова не ми се наложи да се разправям с хора, които не знаят къде са в този момент дори самите те.
Всички служители в палата бяха евнуси с бръснати глави. В което си има известна логика. От самото й избиране, бъдещата Селмисра бива подлагана на серия процедури, чиято цел е да я превърнат малко след половото й съзряване в максимално точно копие на първата Дева на Исса. За съжаление, неизвестно защо, въпросните процедури изострят до крайна степан сексуалния глад на бъдещата кралица. Тъй като освен всичко останало Селмисра трябва да управлява и кралство, ако дори един от нейните министри е нормален мъж, то в този палат едва ли би кипяла ползотворна — или каквато и да е — държавническа дейност.
Кралицата, естествено, вече знаеше, че съм се запътил към палата й. Едно от уменията, които се изискваха от нея като бъдеща наследница на трона, бе да долавя неща, недоловими за останалите. Това нейно дарование не може да се сравнява с нашите умения, но върши работа.
Евнусите ме поздравиха със строго определени, отговарящи на ранга им приветствия и тутакси ме съпроводиха до тронната зала. Настоящата Селмисра, естествено, приличаше досущ на своята предшественица, както и на всички останали преди нея. Тя се бе излегнала на диваноподобния трон и се наслаждаваше на отражението си в огледалото, като небрежно галеше любимата си змия по главата. Робата й — ако това въобще можеше да се нарече роба — бе изтъкана от ефирна материя, създадена, за да стимулира по-скоро мъжкия нагон, отколкото въображението на поетите. Зад тронната площадка се извисяваше триметрова статуя на Бога-Змия.
— Привет, Нетленна Селмисра — изписука евнухът, който ме бе въвел в залата, след като се просна по очи на пода.
— Първият евнух се приближава към трона — пропя в унисон ято облечени в червени роби плешивци.
— Какво има, Стез? — отвърна му Селмисра с безразличие.
— Древният Белгарат желае аудиенция с Годеницата на Исса.
Кралицата обърна бавно глава и впери в мен безцветните си змийски очи.
— Девата на Исса приветства Ученика на Алдур — каза тя.
— Благословен е ученикът на Алдур, щом Кралицата-Змия го удостои с благоволението си… Добре изглеждаш, Селмисра — отбелязах аз, орязвайки с един замах половинчасовите предварителни церемониални празнословия.