Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Няма да се получи, Селмисра — казах й.
— Имаш предвид моята стерилност? Мога да се оправя с нея. Трябва само да спра тия наркотици и отново ще си възвърна плодовитостта. Ще мога да даря Рива със син, който ще управлява неговия остров. Той пък би могъл да ме дари с дъщеря, която ще управлява Нийсия. Заедно бихме могли да променим баланса на силите в тази част на света.
Аз се засмях.
— Едно поне е сигурно, толнедранците ще пощуреят само при мисълта за това.
— Значи си струва да го направим дори само заради това.
— Тази възможност звучи доста изкусително за мен самия, но се боя, че за нещо подобно и дума не може да става. Бракът на Рива е вече предопределен.
— Виж ти… И коя е щастливката?
— Нямам никаква представа. Това е един от онзи бракове, за които казват, че са решени в Рая. Боговете вече са избрали невестата на Рива.
Селмисра въздъхна.
— Жалко — промърмори след това. — Е, какво пък, Рива е още момче. Сигурно ще мога да го образовам, но това си е досадна работа. Аз предпочитам зрелите мъже.
Подех отново разговора, без да губя и секунда.
— Арендската гражданска война е в разгара си. Астурия и Вакюм са се съюзили срещу Мимбре. Но това беше преди около два месеца и ситуацията може да се е променила оттогава.
— Аренди — въздъхна тя и завъртя кокетно очи.
— Съгласен съм с теб по тая точка. В Толнедра втората Хонетинска династия е в залеза си. Може би ще успеят да изцедят пряко сили още един или двама императори от кръвната си линия, но това ще е краят. Вордюните вече потриват доволно ръце и дори почват малко по малко да губят търпение.
— Мразя Вордюните — каза тя.
— Аз също. Но ще ни се наложи да ги изтърпим.
— Така изглежда.
Тя замълча за миг и очите й потъмняха леко.
— Чух за скорошната ти загуба — каза след това с тъга в гласа си. — Моите искрени съболезнования.
— Благодаря ти.
Дори успях да го кажа с равен тон.
— Ето че ми хрумна и друга възможност — подхвърли Селмисра. — И двамата с теб сме свободни в момента. Съюзът между нас може да се получи дори още по-обещаващ от този с Рива. Торак няма да остане вечно в Малория. Той вече изпраща разузнавателни отряди около рифовия мост. Стъпването на ангараките на този континент е само въпрос на време, а с тях ще дойдат и гролимите. Не мислиш ли, че е време да започнем да се подготвяме за това?
Вече бях изцяло нащрек. Очевидно си имах работа със самороден политически гений.
— Ти пак ме изкушаваш, Селмисра.
Това си беше чиста лъжа, естествено, но все пак успях да я убедя, че предложението й ме е заинтригувало.
— За съжаление ми е забранено да го сторя — въздъхнах след кратка драматична пауза.
— Забранено?
— От моя Учител. И през ум не ми минава да му се противопоставям.
Беше неин ред да въздъхне.
— Колко жалко. Е, изглежда ще трябва да обмисля отново варианта с алорните. Може да поканя Драс или Алгар в Стис Тор.
— Те си имат своите отговорности на север, Селмисра, а ти имаш работа тук. Бракът няма да се получи, който и от двамата да избереш. Рядко ще се виждате.
— Тези бракове са най-успешните. Така няма да се отегчим един друг. — Тя плесна с разтворена длан по облегалката на трона. — Аз не говоря за любов, Белгарат. Нужен ми е съюз, не забавление. Намирам се в много опасна ситуация. Дори вече имах глупостта да изпусна контрола на някои неща още с идването си на трона. Евнусите вече знаят, че аз не съм просто поредното глупаво момиченце, погълнато изцяло от повика на плътта си. Убедена съм, че вече подготвят кандидатки за трона ми. Изберат ли някоя от тях, начаса ще ме отровят. Ако не намеря алорн, за който да се омъжа, ще си взема толнедранец за мъж, или пък аренд. Животът ми зависи от това, старче.
Тогава най-после я разбрах. Не амбицията я подтикваше, а инстинктът й за самосъхранение.
— Имаш алтернатива — подхвърлих и аз престорено небрежно. — Удари първа. Неутрализирай евнусите, преди те да са неутрализирали теб.
— Вече мислих за това, но няма да се получи. Те до един се тъпчат с всички познати противоотрови.
— Доколкото знам, Селмисра, още не е открита противоотрова срещу пробождане с кинжал в сърцето.
— В Нийсия ние не постъпваме така.
— Което ще рече, че евнусите няма да го очакват.
Тя присви очи.
— Наистина няма да го очакват. Естествено, ще трябва да се справя с всички наведнъж, но тази кървава баня ще даде добър урок на останалите, нали така?
— Доста време ще мине, преди някой да реши да ти се пречка, сладурче.