Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
В Марагор жените са далеч повече от мъжете, но това не представлява особен проблем за местното общество, тъй като от марагските мъже и без друго не излизат добри съпрузи. Накратко, марагите се оправят съвсем прилично и без бракове. Те са щастливи, умеят да се радват на живота и в известен смисъл са доста щедри един към друг.
(Спирам дотук. Поради куп различни причини Поулгара никога не е имала високо мнение за марагите, което означава, че ако продължа с обясненията за тях, най-вероятно ще й дам пореден повод да се заяде с мен.
О, само още нещо. Марагите нямат върховен глава или суверен. Държавата се управлява от Матриархален съвет, съставен от жени на средна възраст, за които се предполага, че надвишават средното ниво на интелигентност. Той взема всички важни решения, касаещи държавната политика. Знам, че звучи малко странно, но пък подобна уредба явно подхожда на Марагор.)
Държавата на марагите се простира в една приятна наглед и изключително плодородна долина в южната част на Толнедранските планини. Там има богати залежи на минерали и бързи потоци, които преминават през тези залежи и даряват марагите наготово с богат урожай от полезни изкопаеми, в чийто списък влизат и цял куп скъпоценни камъни. Диаманти, сапфири и смарагди се търкалят между дребните камъчета на речните брегове и само чакат някой да ги вдигне от земята. Стига, разбира се, да има око, за да ги забележи. Виж, златото по дъното на речните басейни е видимо за всеки. Марагите не дават и пет пари за него. С течение на вековете Марагор се е превърнал в държава-рентиер — марагите не са особено заинтересувани да развиват търговията със съседите си. Когато на околните народи им потрябва евтино злато или пък диаманти на безценица, те просто отскачат до Марагор и си ги осигуряват срещу хранителни продукти и суровини. Сега сами разбирате защо марагите никога не са секли монети. Освен това тяхната представа за красота се основава на физическото съвършенство и те не обръщат почти никакво внимание на украшенията. А щом обърнеш гръб на парите и бижутата, златото става кажи-речи ненужно. То е твърде меко и твърде тежко, за да му бъде намерено някакво практическо приложение.
Независимо от това златото привлече моето внимание. Отклоних се леко от прекия път между границата и столицата и успях да се запася с достатъчно злато. Знам, беше глупаво от моя страна. Но трябва да признаете, че когато златото се въргаля в краката, никак не е лесно да му обърнеш гръб.
Беше вече есен, когато достигнах Мар Амон — красив град, построен на няколко мили от голямото езеро, което се простира в самия център на Марагор. Отидох право в храма на Мара и се представих на Върховната жрица. В Марагор имаше и жреци, разбира се, но точно като останалите мъже, те играеха незначителна роля във важните дела на държавата. Върховната жрица се оказа висока, красива жена на около четирийсет и пет. Името й беше Терел. Поприказвах малко с нея и скоро разбрах, че външният свят я интересува твърде малко. Това може би е най-сериозният недостатък в марагската култура. Няма друго място, което да е така изолирано от останалата част на света.
Независимо, че нямах пулсиращи бицепси и врат като дървесен дънер, марагските жени все пак ме намираха привлекателен. Може би моята популярност също е изиграла решаваща роля в преценката им. Мъжката слава в Марагор се опира преди всичко на спечелените в състезанията титли. Освен това марагските мъже са доста скучни събеседници. А жените, както може би сте забелязали, обичат да си говорят. Сигурно вече сте разбрали, че същото се отнася и за мен.