Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Какъв невероятен старец си ти — каза ми тя с искрено възхищение. — Ще трябва да измисля как да те възнаградя.
— Парите не значат нищо за мен, Селмисра.
Кралицата-Змия ме възнагради с дълъг, влажен поглед.
— Тогава май ще трябва да е нещо друго.
Реших, че се налага да сменя темата, при това бързо.
— Какво става на юг? — попитах.
— Ти ми кажи. Хората там са от западните дали. Никой не знае какво правят далите. Едно обаче е сигурно — те все някак успяват да поддържат връзка със Зрящите в Кел. Мисля, че няма да е зле да ги държим под око. В много отношения те са по-опасни дори от ангараките. О, за малко да забравя. Торак е напуснал руините на Ктол Мишрак. Сега живее в Карандските планини, на едно място, наречено Ашаба. Предава заповедите си на гролимите чрез Ктучик и Урвон. Никой не знае къде е Зедар.
Тя замълча за миг.
— Сигурен ли си, че не искаш да поседнеш до мен? Спокойно, няма дори да се наложи да се женим. Убедена съм, че Алдур едва ли ще възрази срещу някое по-гъвкаво споразумение между нас двамата. Ела до мен, Белгарат, и ще си поговорим за наградата, която ти обещах. Ще успея да измисля нещо, което да те заинтересува.
Двадесета глава
Като се сещам за всички неприятности, причинени ми от дългата поредица от Селмисри, чувствата, породени у мен от поредната Кралица-Змия, бяха повече от странни. Но тя самата бе необикновена. Изборът на всяка нова кралица на Нийсия се основава почти изцяло на нейната външност. В определен период от живота на настоящата кралица биват избирани двайсет кандидатки за трона. Дворцовите евнуси имат рисунка на първата Селмисра и с нея обикалят кралството, сравнявайки чертите на всички дванайсетгодишни кандидатки с оригинала. Двайсетте избранички биват отвеждани в едно кралско имение недалеч от Стис Тор, за да получат нужното обучение. Когато старата кралица умре, двайсетте биват оглеждани повторно и една от тях става наследница на трона. Останалите деветнайсет се прощават с живота. Брутално, но политически издържано решение. Външността и маниерите са двата решаващи фактора при избор. Интелигентността не се взема под внимание. При подобен подбор обаче шансовете да се натъкнеш на някоя пълна идиотка или пък на гений са кажи-речи равни. Очевидно този път случайността бе избрала интелекта. Тя, разбира се, беше и доста хубава. Селмисрите винаги са красавици. Бе усвоила до съвършенство и цялото типично за поста маниерничене, тъй като от това на времето бе зависил животът й. Новата кралица се бе оказала и достатъчно умна, за да прикрие своя интелект, чувството си за хумор и впечатляващата сила на характера. Но озовала се на трона, тя прибързано бе решила, че е в безопасност. Представете си само колко разтревожени са били дворцовите евнуси, когато разбрали истинската й природа. Във всеки случай са били достатъчно разтревожени, за да започнат планирането на нейното убийство.
А на мен тя ми хареса. Поредната Селмисра беше красива, интелигентна млада жена, която се опитваше да извлече най-доброто от една твърде неблагодарна ситуация. Както тя самата бе споменала, множеството наркотици, които вземаше, я бяха направили временно безплодна, но беше намерила решение и за този проблем. Винаги съм се чудил какво ли щеше да се случи, ако все пак бе успяла да се омъжи. Подобен прецедент вероятно щеше наистина да промени историята в тази част на света.
Поживях в нейния палат още няколко седмици и после си тръгнах, макар и против волята си. Моята царствена домакиня се оказа достатъчно щедра, за да ми заеме своята лична кралска баржа, с която се спуснах по течението на Реката на змията.
Малко преди да достигнем бързеите, се отбихме към северния бряг и аз поех по виещата се пътека, която водеше към планините на Марагор.
Истинско облекчение беше да се измъкна от блатата на Нийсия. Вече нямаше защо да си отварям очите на четири заради змиите и не ме следваше облак от комари. Колкото по-високо се изкачвах в предпланините, толкова по-студен ставаше въздухът, а горите — по-редки. Винаги съм предпочитал планините.
Имах малко неприятности на границата с Марагор. Марагите явно все още практикуваха обредния канибализъм, за който ми бе споменал Белдин. В техните очи чужденците бяха преди всичко крачещ източник за прехрана. Все пак не ми се наложи дълго да ги убеждавам, че не си струва да хвърлят усилията си на вятъра. След което спокойно продължих на северозапад, към столицата Мар Амон.
Вече споменах за някои от странностите в марагската култура, но този път ще трябва да бъда малко по-подробен в обясненията си. Бог Мара винаги е обръщал твърде голямо внимание на физическата красота. За една жена красотата не представлява особен проблем — тя или я има, или я няма. Виж, на мъжете им се налага да поработят по въпроса. Мъжката красота се опира на добре развитата мускулатура. По тази причина марагите прекарваха голяма част от времето си във вдигане на тежки неща високо над главите си. След известно време обаче това занимание започва да досажда, пък и какъв е смисълът да си напомпан до пръсване от глава до пети, ако не използваш за нещо мускулите си. Затова и мъжете в Марагор си устройват всевъзможни състезания — бягане, скачане, хвърляне, плуване и тъй нататък. За съжаление, когато развиеш твърде много мускулите си, те май започват да притискат главата и да смаляват мозъка. Тъй че след известно време всеки зрял мъж в Марагор става красив като мраморна статуя и почти толкова интелигентен. Това правеше мъжете неспособни да се грижат за себе си и тази функция се падаше на жените. Те притежаваха цялата марагска собственост, движима и недвижима, и се грижеха за своите мъжлета като за писани яйца. Освен това организираха всевъзможни турнири, които да поддържат духа на тези ходещи произведения на атлетическото изкуство.